Дао

Практикуване на Дао.

Това сигурно ще ви се стори очевиден фактор, но той е по-неуловим, отколкото ви се струва. Много хора добиват познания за даоизма, но никога не ги прилагат на практика, което е също толкова безсмислено, колкото и това да учиш четири години в медицински колеж, без никога да практикуваш медицина. Да припомним сентенцията: „Една унция практика струва колкото един тон теория“. От друга страна, прилагането на хранителен режим, на правилно дишане или на сексуална йога без ясното разбиране на залегналите в основата им принципи, които свързват трите неща в едно, е също толкова безсмислено, колкото и теорията без практика. Тъжно е да си помислим колко много хора са „опитвали“ диета или упражнения, или хелиотерапия, или каквото там друго е модерно за доброто здраве в момента, и накрая са били толкова горчиво разочаровани от липсата на резултати, че отхвърлят цялото природолечение и с подновена страст се връщат към предишните си саморазрушителни навици. В дао няма нищо половинчато: или изминаваш целия Път, или не правиш нищо.
За разлика от много други неща в живота, по отношение на дао е „по-лесно да го направиш, отколкото да го кажеш“, вместо „да го кажеш, отколкото да го направиш“. Разбира се, още първият стих на „Даодъдзин“ на Лаодзъ ни предупреждава: „Дао, което може да се назове, не е постоянно дао“. Дълголетие постигат хората, които практикуват дао, а не онези, които се хвалят с него. В „Даодъдзин“ Лаодзъ отбелязва нещо, което е валидно за всички напреднали последователи, измъчвани от безсмислени въпроси от страна на любопитни дилетанти:
Който знае, не говори. Който говори, не знае.
Човек, който живее до 150-годишна възраст, няма нужда да спори, за да докаже ролята на дао за дълголетието: самото му съществуване е доказателството. Доколкото последователят не се отклонява от Пътя, действията му винаги ще бъдат правилни и целият му живот ще бъде отражение на дао.
За съжаление, след като веднъж намерят Пътя, много хора го смятат за толкова обезоръжаващо простичък и чист, че бързо изгубват интерес към него. Докато се движат по голямата магистрала на здравето и дълголетието, която е публична и е достъпна за всички пътуващи, те непрекъснато се изкушават да направят рекламираните отклонения към мимолетните удоволствия и незабавното удовлетворяване, като си обещават скоро отново да се върнат на пътя. Тези отклонения от основната магистрала на дао често се превръщат в постоянно местообитание за пътуващия, тъй като често, след като напусне Пътя, той губи ценно гориво и време, които би могъл да изразходва по-добре, ако ги използва, за да стигне до крайната си цел. Всеки път, когато изгубите Пътя, става все по-трудно да съберете енергията и дисциплината, за да намерите обратния път. Лаодзъ е съвсем наясно с проблема и стегнато излага мнението си в „Даодъдзин“:
Ако аз имах точни знания, бих вървял по широкия път, бих се боял само от завоите. Широкият път е съвършено равен, но хората обичат пътечката. Блестящите дворци, обраслите с тръни поля, съвсем празните хамбари, обличането на разкошни дрехи, носенето на остър ланец, яденето до пресита, трупането на богатства — това са блясъци на грабежа.