Даоистки лечебни изкуства.
Онова, което още няма признак, лесно се планира. Онова, което е хрускаво, лесно се разтапя. Онова, което е ситно, лесно се разсейва. Действието започва с онова, което още не е. Редът се въвежда, докато още няма смут. „Даодъдзин“
До двайсети век заможните семейства в Китай ангажирали известен лечител, за да бъде непрекъснато на разположение на цялото семейство, досущ както днес големите корпорации ангажират прочути адвокати. Лечителят посещавал редовно семейството, за да провери здравословното състояние на всеки, да даде съвети и рецепти за предпазване от болести, да провери хранителния режим и личните навици и като цяло да бъде осведомен за ставащото с всеки един от членовете на семейството. В мига, в който някой се разболеел сериозно, редовното месечно заплащане на семейния лекар било прекратявано, докато възстановял здравето на пациента — на собствени разноски! Така на болестта до голяма степен се гледало като на случай на професионална небрежност от страна на семейния лекар. Тази схема била не само чудесно предпазно средство срещу заболяванията, но също толкова ефективно предпазно средство срещу неправилното лечение.
Във „Въпросите на Жълтия император за същността на лечението“ главният медицински съветник Ци Бо накратко обобщава:
Да предпишеш лекарство за болест, която вече се е проявила, е като да опиташ да потушиш въстание, което вече е избухнало. Този подход може да бъде сравнен с поведението на човек, който започва да копае кладенец чак след като ожаднее или който започва да кове оръжията си, когато вече е в разгара на битката. Тези действия не са ли предприети твърде късно?
В западния свят хората приемат здравето за даденост, докато не го изгубят, а в този момент обикновено е твърде късно, за да бъде напълно възстановено. Това, което не разбират, е, че всеки разрез със скалпел, всяка капка синтетично лекарство и всеки лъч радиация, на които подлагат телата си, освен всичко друго разрязват и изгарят каналите за жизнена енергия и разклащат душевната им сила, така както режат и оставят белези по плътта. В крайна сметка невидимите белези по енергийните им вериги са далеч по-омаломощаващи от каквито и да било повърхностни физически симптоми.
Готовността, с която пациентите на Запад се подлагат на хирургия, химиотерапия, лъчетерапия и на силни химически лекарства, удивява китайските лечители, които добре осъзнават колко опустошителни за деликатния енергиен баланс на тялото са подобни терапии. Ето защо на Изток „Новата медицина“ си служи със западна диагностична технология като изследване на урината и на кръвта, и електронни устройства за наблюдение и за точно определяне на проблема, след което прилага традиционни източни терапии за лечение и възстановяване. Въпреки че западната медицина някога е разбирала и прилагала естествените лекарства, технологията е заслепила съвременните западни лекари с мними преки пътища към здравето, макар че това е илюзия, както днес ясно се вижда от положението със здравето на хората в Америка. По тази причина като общо правило за здраве и дълголетие предвид на лекарските грижи днес най-добре е човек да отиде в съвременна западна клиника за бързо установяване на проблема, след което да пресече улицата, за да бъде излекуван от традиционен терапевт.
Историята на даоистките изкуства на лечението в Китай е стара колкото планините, в които древните мъдреци започнали да се занимават с билки и алхимия. Първите систематизирани писмени обяснения на човешките болести и грижи за здравето в Китай се появяват под формата на надписи върху кости за гадаене, датиращи от 1500 г. пр.Хр. По време на епохата на Хан се появяват три значими медицински текста, които обобщават цялото предшестващо медицинско познание в Древен Китай. Тези текстове отделят факта от суеверието и така добре систематизират медицинските принципи, че днес все още биват използвани за справка от китайските лекари. Тези произведения са „Въпросите на Жълтия император за същността на лечението“, „Фармакопея на Шъннун“ и „За фебрилните състояния“. Последното произведение, написано около 200 г. пр.Хр. от Джан Джундзин, класифицира заболяванията в шест главни категории — три ин и три ян — и описва 113 медицински рецепти, използващи 100 различни билки. Много от тези рецепти се употребяват до днес.
Трактатът „Безценни рецепти“, написан от великия лечител Сун Съмяо от времето на династия Тан, вече подробно бе цитиран. Този ценен текст съдържа важна информация относно всеки аспект от традиционните даоистки грижи за здравето, включващи билки, акупунктура, хранене, дишане, упражнения, масаж и полова дисциплина. Той точно диагностицира бери-бери, скорбут, гуша и други характерни за недостига на витамини и минерали болести, и дава много ефикасни рецепти за тяхното лечение. Тази книга е по-удобен справочник за поддържане на добро здраве и дълголетие от който и да било друг писмен даоистки медицински текст.
Следващият по-значим паметник на китайската медицина се появява по времето на династия Мин с публикуването на огромната фармакопея на Ли Шъджън „Класификация на билките“, която съдържа подробна информация относно природата, действията и употребата на почти 2000 билкови, минерални и животински съставки. Тази книга продължава да бъде библията на професионалните китайски билкари.
По времето, когато е написана фармакопеята на Ли — в края на ХVI век, китайската медицина вече навлиза в четвъртото си хилядолетие като систематична наука за здравните грижи. Западната медицина напротив, едва започва да снема булото на суеверията и магьосничеството от тъмните векове и тъкмо е започнала да напредва срещу обикновени смущения като бери-бери и гуша. По това време се наблюдава значително взаимстване от Китай. Хининът, лекарство, използвано срещу малария, буквално е откраднато от Южен Китай от йезуитски мисионер, който го отнася в Европа като свое собствено „откритие“. Методът за извличане на ваксини от кравешки кръвен серум също е разработен в Китай и е донесен в Европа от мисионери. В светлината на тези отбелязани в историята случаи на взаимстване, източните лекари наистина се изненадват от арогантността и от скептичното поклащане на главата, с които повечето западни лекари днес посрещат идеите на традиционната китайска медицина. Това отношение донякъде напомня на негодуванието, което изпитват незрелите юноши към мъдростта на по-възрастните.
Днес на Изток и в някои части от западния свят източните и западните методи започват да се срещат и да се съчетават в една всеобхватна нова система на здравните грижи, уместно наречена „Новата медицина“, която ще бъде разгледана по-подробно в края на тази глава. Достатъчно е тук да споменем, че докато „Новата медицина“ бързо пуска корени в Азия, Русия и в някои части на Европа, тя продължава да бъде не просто непозната, но дори и незаконна в Съединените щати. В такъв случай не е чудно, че днес Америка остава едно от малкото места на земята, където човешкото здраве и дълголетие продължават да се влошават с тревожен темп.
Основни фактори за дълголетие.
Въз основа на нашите проучвания на отделни примери за дълголетие, както и на световните тенденции, вече можем да посочим всички фактори, които определят продължителносттта на човешкия живот.
Климат и географско положение.
Проведено през 1982 г. изследване на дълголетието в Китай разкрива, че от 3765-имата столетници, открити там, около две трети живеят в планински райони, далеч от градските и промишлени центрове. В Тибет, където климатът е един от най-бедните и най-суровите в света, обикновено има голям процент столетници. Живеещите в планинисктие области швейцарци въпреки богатия си на млечни продукти хранителен режим, са втори в света по дълголетие. Явно климатът е важен фактор. По-студенията и по-сух климат се отразява благотворно на човешкото здраве и дълголетие в сравнение с топлия и влажен климат. Затова можем да заключим, че по-високите надморски височини, чистият въздух и хладният климат са сред най-благотвроните фактори за човешкото здраве и дълголетие.
Диета и хранителен режим.
От проучването на столетниците през 1982 г. в Китай става ясно, че „те предпочитат бобови храни и зеленчуци, а калориите си набавят основно от въглехидрати“. Хранителният режим, включващ храни с ниско съдържание на мазнини и на протеини, с високо съдържание на целулоза и основан предимно на зеленчуци, е несъмнено главен фактор за дълголетие. Хранителният режим, спазван в традиционните даоистки средища в Древен Китай, е точно такъв, а дълголетниците японци консумират предимно прясна сурова риба, непроменена от топлинна обработка, към която като добавка приемат голямо количество пресни зеленчуци и соеви продукти.
Вече става ясно, че умереното приемане на алкохол също увеличава шансовете за дълголетие. Една 97-годишна жена от Тайван твърди, че стабилното Ј здраве и дългият Ј живот се дължат преди всичко на факта, че тя ежедневно консумира по една бутилка оризово вино, приемано на три пъти с всяко хранене. Лекарите на Запад също са съгласни, че умерените всекидневни дози алкохол значително намаляват риска от инфаркт или инсулт при възрастните хора.
Упражнения и дишане.
Всички здрави столетници говорят за постоянен дневен режим от физически упражнения като за абсолютно задължителен фактор за тяхното дълголетие. Освен ритмичните упражнения, китайците посочват дълбокото дишане като важен елемент в своята всекидневна програма за упражнения.
Замърсяване и пречистване.
Пречистването на тялото винаги е било задължително условие, преди човек да поеме по висшите духовни пътища на дао. Хора, които имат навика да замърсяват телата си вследствие на безразборно хранене, тютюнопушене и пиене, наркотици, излагане на замърсен въздух и така нататък, са обречени на кратък живот, помрачен от хронични болести и неудобства, ако не прилагат компенсиращи строги програми за прочистване.
В тази епоха на запушени дебели черва и хроничен запек, пречистването на кръвния поток от замърсители от токсичните отпадъци в храносмилателната система може би е най-важният фактор за поддържането на добро здраве и за осигуряването на дълголетие.
Секс Най-напред добре е да сте жена: 70,5 процента от столетниците, регистрирани в Китай през 1982 г., и 80,1 процента от столетниците в Япония през 1979 г. са жени. С яркото изключение на Индия, където традиционното хиндуистко общество се отнася толкова зле с жените, че тяхното първоначално генетично предимство от факта, че са се родили жени, се стопява, жените по целия свят живеят с 5—10 години по-дълго от мъжете. Основната причина за това е по-съвършената ендокринна система на жените, по-съвършената им сексуална сила и по-добрата им хармония с ритъма на природата. Мъжете също могат да увеличат продължителността на живота си чрез култивиране на сексуалната енергия, като се научат да задържат спермата си по време на полов акт. Тази техника не само съхранява мъжката жизненост, но дава на мъжа уменията и издръжливостта, необходими, за да помогне на жената да стигне до оргазъм, което на свой ред укрепва мъжката жизненост.
Освен констатираното осъществяване на полов акт, мъжете могат да научат и други също толкова важни уроци от женската сексуалност. Например една от основните тайни на женската сила е да се отдаваш, вместо да се бориш, да изразяваш, вместо да потискаш чувствата си, да си търпелив и толерантен, а не горд и изпълнен с предразсъдъци, да си гъвкав, а не скован, мек, а не твърд, по-скоро като вода, отколкото като огън.
Удължаващи живота добавки Няма съмнение, че ако бъдат използвани правилно, някои видове билкови и хранителни добавки могат значително да удължат живота. Повечето от тези добавки действат, като освобождават енергията и есенцията, които стимулират най-вече жизненоважните органи и жлези и подобряват кръвообращението. Трябва да се има предвид обаче, че удължаващите живота добавки са ефикасни само когато се прилагат в контекста на комплексна и добре балансирана програма за здраве и дълголетие, включваща диета и хранителен режим, упражнения и дишане, пречистване и полова дисциплина.
