Гладуване нормално телосложение

Здраве.орг и здравни новини от света и българия.

Старата норма за изчисляване на килограмите беше сантиметрите във височината без сто. Цифрата, която се получава, се смяташе за нормално тегло. Но според по-новите изчисления от тази последна цифра трябва да се извадят още десет процента. И това е също прибли­зително, тъй като всеки трябва да се съобрази с костната си структура, дали е дребна или едра, при което съответ­но и цифрата варира. Всичко, което се явява в повече, трябва да се отчете като наднормени килограми.

Често наднорменото тегло се явява още от детските години за радост на „грижливите“ родители. Обикно­вено натрупването на килограмите започва след 25-30-годишна възраст, а понякога и по-рано, като с напред­ването на възрастта се увеличават и килограмите, и в старческите години се получава една безформена маса.

Разяснителната информация около този проблем е не само недостатъчна, но често и невярна, поради кое­то в много случаи се идва до това гротескно състояние. Дори хора, които се интересуват от проблема, не могат да се ориентират.

Да се допуска трупане на наднормени килограми говори за нехайно и невежествено отношение към соб­ствената личност. Увлеченията по хапването често са скъпо платени. Не току-така големият руски учен Мечников казва, че осемдесет процента от болестите идват от корема, т. е. от това, което е сложено в него. А има и други учени, за които този процент е сто: те твърдят, че всички болести идват от лошо подбраната и прекомер­на храна.

Непрестанните реклами на напитки, храни, рес­торанти, новости в кулинарното изкуство, новости в хранителната промишленост и същевременно лице­мерните препоръки на медицината относно калориите и хранителния режим като че ли задружно са хипноти­зирали човека, който твърдо е повярвал, че най-важно­то нещо в живота му е точно яденето. Безспорно този въпрос е важен и заслужава внимание, но тук се полу­чава покваряване на човешката психика.

Не познавам човек, който да отложи обяда си зара­ди работата, но всекидневно виждам хора, които оста­вят работата си само защото е „дошло време за обяд“. В канцелариите, в предприятията още преди часовни­ковата стрелка да е дошла до 12, всички стават неспо­койни и бързат да затворят папки и работни кабинети. Точно в 12 часа е вече надпреварата в стола и места­та за ядене… А има и други, които още със ставането си сутрин започват да мислят какво ще се готви днес вкъщи и проблемът с храната се коментира през целия ден. Броят на тези хора е много по-голям, отколкото се предполага.

Има семейства, където ще видите цяла библиотека с готварски книги. Между тях ще забележите и книги за витамините и за гъбите, за киселото мляко, за рибата като храна и т. н. Да се знаят тези неща не е лошо, но когато това стане център на всекидневието, то води до израждане и на начина на живот, и на храненето.

Ако човек има правилно насочена култура в това отношение, той никога няма да допусне натрупване на излишните килограми и не ще си позволява при вся­ко хрумване да сяда на масата, изкушавайки се от вся­ка по-пикантна и вкусничка храна. Преди всичко той трябва да се научи да си дава преценка дали в момента е уместно да се храни, или не. Трябва да се научи да се вслушва в себе си – в своя вътрешен разум – разума на самата природа.

ВРЕМЕ ДА СЕ ЯДЕ Е САМО ТОГАВА, КОГАТО СЕ ЧУВСТВА ИСТИНСКИ ГЛАД.

Но не да се търси нещо по-пикантно, за да възбу­ди апетита, а поставеното да бъде най-простичкото. Търси ли се нещо по-апетитно, има ли избирателност, апетитът не е истински. Естественият природен апетит предизвиква отделянето на слюнка не само при серви­ране на най-простичката храна, но дори само при ми­сълта за нея.

Ако храненето се коригира и се формира природо съобразно, целият ни живот ще добие съвсем друг вид, всичко ще се промени.

Ако в нас заживее мечтата за красотата и хармони­ята, за стройна и красива фигура, мисълта ще се насочи и към формирането на тази красота. Под въздействие­то на тази мисъл ще се формира и храненето. Живата мисъл за красотата ще насочи целия ни начин на жи­вот, за да бъде постигната.

Този, който живее с отпусната психика и върви по течението на своите прищевки, като си по-хапва от всичко, на което се спре окото му, може само да очаква нежеланите гости: натрупване на патологич­ни тъкани, болестни състояния и накрая лекарски ка­бинети и болнични заведения.

Ако въпросът е добре изяснен и човек е наясно колко големи са пораженията в организма с всеки нат­рупан килограм, никой не би допуснал този пропуск.

Здравият човек не може да запази здравето си, ако не следи за поддържане на нормалното си тегло. Увели­чаването на теглото само до един килограм вече нару­шава вътрешното единство на организма – вътрешната хармония.

Формирането на човешкия организъм продължа­ва много години, като се започне от неговото раждане до пълното му израстване и формиране. Стремежът на вътрешните сили е да формира здраво и добре сложе­но тяло с добре действащи функции. Ако е подхождано с разбиране към изискванията на детето, резултатът е винаги здрав, красив, чаровен млад човек с пълноцен­ни функции. В този човек всичко е хармония с пулси­ращите скрити вътрешни сили, бликащи като извор.

Човекът в този вид е в пълната си физическа готов­ност. При него всеки орган е дошъл до максималното си развитие. Дробове, стомах, черен дроб, бъбреци -всичко работи с пълния си капацитет.

Ако този човек има разбирания и подхожда така, както трябва, за да ги поддържа, тези органи с безупреч­ните си функции могат да му служат десетки години.

Здравият човек е истински шедьовър на природата – красив и привличащ погледите. Очите на такъв човек са живи, блестящи и изразителни, наситени с привли­чащ чар. Кожата му е като меко кадифе, на която всич­ки порички, жлези и подкожни тъкани работят безуп­речно. Тази кожа няма нужда нито от кремове, нито от пудри, нито от каквито и да било мазила, тя има хубав тен и влажността и омазняването й се поддържат по естествен начин. Ставите на този човек работят като добре смазана машина и движенията са леки и хармо­нични. Гръбначният стълб е гъвкав и еластичен.

Жалко, че дори човек да израсте в тази съвършена форма, той не може да си даде сметка, че това съвър­шенство във външността му е плод на вътрешната хар­мония в организма му.

Ние често се гледаме в огледалото, но не за да си направим преценка като творение на природата и за да се погрижим за доброто стопанисване на тялото, а за да видим фризурата, цвета на дрехите, какво червило да сложим, с какви по-високи токове да се измъчим и т. н. Не се и помисля за здраво и смислено съществуване.

Например в топъл летен ден няма да излезем с об­лекло, което да даде възможност за пряко контактува­не със слънчевите лъчи, няма да обуем удобни и леки сандали, за да може и кожата на краката да контактува не само със слънцето, а и с обилна въздушна среда. За краткото време, в което ни се дава възможност да кон­тактуваме с естествената природна среда, се мисли за всичко друго, но не и за най-важното. В случая особена критика търпи мъжкото облекло с вечно дългите пан­талони и дългите ръкави.

Такива погрешни постановки в поведението на ци­вилизования човек по отношение към себе си са много и ако се замислим, много лесно ще ги открием.

Хората от племето Хунза не знаят много неща, кои­то ние знаем, но знаят добре как да отгледат децата си здрави и впоследствие да поддържат това здраве така, че животът им да протича без болести и неприятности до навършване и преминаване на столетие.

Студентите медици се обучават много години в ме­дицинската наука, но за съжаление те не научават най-важното за здравето, защото по-важно е не да се леку­ват болестите, а да не се допускат. Учебната програма би трябвало да бъде така формирана, че проблемите на профилактиката да са на първо място. Самите лекари не могат да запазят своето здраве – много от тях разви­ват най-тежки заболявания и животът им не е по-дъ­лъг от този на пациентите им.

Не можем реално да асимилираме това, което са постигнали хората от Хунза. Там животът продължа­ва обикновено до 120 години, а често и повече. Аме­риканската експедиция, която ходи да ги изследва, се срещна с човек на 145 години, който играеше волейбол на игрището. Столетниците са в силите си и работят наред с другите. Обикновената всекидневна разходка на столетника е около 10 километра по козите пътечки на планината. Децата не страдат от детски болести и не се имунизират. Там зъболекари няма, защото никой не страда от кариес. Няма и аптеки, защото лекарствата са излишни – здравият човек не се нуждае от тях. Наис­тина всичко това звучи като приказка на Шехерезада, но то е действителност на един остров на здравето на нашата планета сред болния цивилизован свят.

В нашият живот по-голяма роля играят модата и наслоените предразсъдъци. Ние не сме се научили да се вслушваме в гласа на природата, който дълбоко говори в нас, а той може да ни даде много повече, тъй като е винаги в наш интерес.

Аз не отричам, че трябва да се съобразяваме с изис­кванията на модните тенденции с приличния и изис­кан вид, но умният човек знае как да комбинира тези две неща. Когато един младеж запали първата си цига­ра, му става лошо – ето го съветът на природата. Този, който малко умее да мисли, веднага ще си направи преценка и няма да запали втори цигара. Но глупост­та, посредственото мислене вървят успоредно с цялото ни всекидневие и, разбира се, тази умна препоръка от природата се пренебрегва. Модните неудобни обувки докарват твърдини по краката, след време и пръстите се деформират и изкривяват, но на това не се обръща внимание, гледа се само външният вид. Разбира се, тези поразени крака ще дадат поражения и в целия орга­низъм, и впоследствие този човек няма да може да се справи с тежките заболявания на костната система, но и тук въпреки неудобствата мисълта не отива по-далеч от модата. По същия начин се подхожда и към първа­та изпита чашка алкохол, замайващ главата и наруша­ващ нормалната координация. За човека, който е още в детската си възраст или в ранна младост, всичко само го развеселява, защото тогава все още търси веселата и забавната страна на живота и се смее на всичко, ко­ето дава отклонение от нормалното, но тук имат вина възрастните, които проявяват същото лекомислие и не­простимо невежество.

Сигналите на природата са всекидневни.

Природата така е формирала човека, че при него всичко е пресметнато. Съвършенството на функции­те е добре съчетано с всички сигнални системи: тези сигнали са меки, търпими, те са нещо като майчините укори – майката, която с галенето укротява своето не­послушно дете.

Когато човек достигне своята зрелост, когато е из­раснал и вече оформен, органите в неговото тяло също са достигнали крайния си предел на развитие. Всеки орган е в тази си големина и развитие, която е необ­ходима за обслужването точно на нормалните килог­рами на човека. Размерът на бъбреците е съобразен с точното нормално тегло, сърдечносъдовата система е така обхванала цялото тяло, че и до най-отдалечените от сърцето клетки има съответните капилярчета и съдове за подхранване и почистване. Всичко в човека е като в идеално устроен завод, в който денонощно се работи без прекъсване.

Това е човекът в тази форма, в която той е предви­ден като съвършено произведение на природата – едно хармонично и завършено цяло.

Тази съвършена машина, дадена на човека от го­лемия майстор – природата, изисква само едно – да не се нарушава вътрешната й хармония на органично щастие.

Докато тази вътрешна хармония и единство същес­твуват, то и психиката е със съответното душевно рав­новесие и спокойствие. Това е човек, който има чувствс към веселото в живота, той се стреми към движението_: към дейност и работата го привлича и занимава. Него не го безпокои въпросът за смъртта – на него му се живее. Той обича песента, танца и веселите разговори. Стреми се към общуване с окръжаващите го и подхож­да към тях с любов. Вътрешните сигнални системи в  този човек работят добре и той е със силна интуиция.

Тези здрави инстинкти и тази здрава и красива форма обаче не се оценяват и скоро липсата на отно­шение и невежеството си казват думата. Потъпкването на здравите инстинкти става точно под влияние на не­вежеството и на наслойките от предразсъдъци.

Един от най-пагубните предразсъдъци в ниско кул­турните среди е, че яденето е необходимо, за да има човек сили, и колкото повече се яде, и то калорична храна, толкова по-добре. Под влияние на този предразсъдък майките и бабите започват своята пагубна работа. За резултатите от тази „грижлива“ агитация красноречиво говорят наднормените килограми. Всяка хапка, приета в повече, се лепи върху тялото. Килогра­мите неусетно се увеличават, но когато станат в повече и фигурата вече е сериозно пострадала, едва тогава не­разумният й собственик започва да се стъписва.

Още с увеличаването на нормалното тегло само с един килограм вътрешното сработване на органите, цялата вътрешна хармония на единство е вече нару­шена. Отежняването веднага се чувства, но то е мно­го слабо като сигнал и с лекомислие се отминава и от младия човек, и още повече от невежите му родители и заобикалящите го. Само с добавянето на един – два килограма пълната физическа готовност се нарушава, нещо, макар и малко, се загубва. Същевременно това отежнено състояние, което често се изразява в лек мързел и губене на деловия и инициативен дух, вече предразполага към залежаване с книгата в ръка или пред телевизора. И началото на трагедията е сложено. Килограмите се трупат, мързелът расте, за вътрешното хармонично единство вече не се мисли. Силите нама­ляват, но похапването е приятно.

С това обилно хранене, с даването на стомаха на извънредна от заплануваното от природата работа, той бързо изтощава силите си и престава да се спра­вя с възложените му задачи. Преумората води скоро до болезнени прояви, явяващи се в най-различни форми. Едно от най-честите заболявания в случая е гастритът – толкова разпространен днес.

В същото положение попадат и бъбреците, пре­уморени и претоварени с извънредната работа. С на­трупване на килограмите масите от токсични материа­ли непрестанно се увеличават. И тук се стига до същото преуморяване поради несправяне с възложените зада­чи. Колкото повече бъбрекът е уморен и не успява да се справи с дневната си задача, толкова повече работа се натрупва за утре. Явява се нова маса за филтриране, увеличена с изостаналите количества. Колкото повече се набират неасимилираните отрови, толкова повече работоспособността на бъбрека намалява, а токсич­ността в организма се увеличава. За тези органи, които се насилват да се справят със задачите си, вече няма по­чивка и крайният резултат е заболяването.

В това време освен прогресивното трупане на ток­сични материали започва натрупване на наслойки по стените на капилярите, като се започне от най-малки­те. Облагания стават в капилярите във всички органи, нито един не прави изключение. Постепенно се минава към по-големите кръвоносни съдове. Има ли облага­ния по кръвоносните съдове, притокът на кръв към този орган е вече намален. Функцията му намалява по­ради това, че той получава прекомерно храна и в не­говите тъкани вече се задържат отпадъчни материали, смущаващи нормалния му живот. Клетките му са недохранени и недопочистени. Започнат ли тези проце­си, това се отразява и върху психичното състояние на човека. Разумът на природата веднага си казва думата с промяна съответно и в настроението на човека, отна­чало леко понижено или с изразена раздразнителност  или потиснатост, които продължават да нарастват спо­ред характера на човека.

Обикновено хората не обръщат внимание на тези малки сигнали и продължават храненето в същото тем­по. През това време може да се появи и липса на апетит, което се демонстрира чрез голяма придирчивост към храната. Търси се обикновено по-вкусничко, по-пи-кантничко, слага се повече сол, киселина, подсладяване и т. н. Това се тълкува погрешно и обикновено роди­телите проявяват изключителна изобретателност, за да накарат капризното дете да „хапне“. Не се дава сметка какво голямо зло се причинява.

Прави се и друго – вика се лекар, понеже „детето не иска да яде“. И тук лекарят допуска същата фатал­на грешка, като предписва лекарства за апетит. Стре­межът е по изкуствен начин да се възбуди стомахът. Преумореният стомах, който в момента сигнализира за почивка, се принуждава да работи. Това напомня на ролята на камшика, когато конят уморен спира да вър­ви. Ударът го заставя да започне пак да тича, но преу­морен той пада.

Човекът, вместо да разбере и да даде правилно тъл­куване на сигналите на природата, се опитва да бъде по-умен от нея.

Друг сигнал на природата за нередностите в орга­низма е загубване на нормалното здраво настроение и поява на нервност, потиснатост, депресивност, които сменят обикновеното настроение. И при това положе­ние се проявява невежество и не се дава и съответното тълкуване. Появи ли се нещо от този род, причината започва да се търси отвън. Обикновено е виновен „ло­шият учител“ или някой в службата, който „се заяжда“, и пр. Безспорно, че има и такива случаи в живота, но те са много по-редки, отколкото си мислим, а ние трябва да се научим да даваме правилна преценка на тези про­мени в настроението на заобикалящите ни.

В нашия живот всеки път могат да се явят душевни травми, но ако човек е в добрата си здрава форма, те не го поразяват така дълбоко, както биха се отразили на този, който е с лабилно състояние. Здравият е устой­чив, докато болнавият може да разстрои състоянието се от незначителна причина. Той е лесно раним. Дребна причина може да наруши съня му за цяла нощ.

Това е картината, която може да се наблюдава с раз­виване на болестното състояние при началния й ста­дий, когато все още липсват характерните симптоми на развиващото се заболяване.

Природата продължава да изпраща сигналите си, но храненето не спира. Наслойките в организма про­дължават да растат. Те вече не са само в тънките капи­ляри и дребните кръвоносни съдове, а отиват и към по-големите артерии, по тялото започват да се трупат тлъстини, явяват се патологични изменения. Отрица­телните душевни настроения се засилват. Самият вид на човека започва да се променя. Няма я вече еластич­ната кадифена кожа, тя е сменила цвета си с по-неопределен замърсен цвят или е с жълт или сивкав от­тенък. Нормалното овлажняване се е заменило или с изобилно изпотяване, или със сухост. Може да се яви напукване на капилярите и разширяване на порите и т. н. Очите загубват жизнения си блясък, погледът е умо­рен. Лицето добива безжизненост. Може да се промени и стойката и положението на гръбнака. Симптомите са много и стига човек да ги потърси, ще ги открие.

Д-р А. Залманов казва: „Болестта е драма в две дейс­твия. Първото протича в тъжна тишина и при загасени светлини, а когато се яви болката, това е вече второто действие.“ „Второто действие“ – това са характерните симптоми на развиващата се болест.

Всеки от нас би трябвало да се научи да разпознава това „първо действие“, за което досега медицината не дава никакви наставления, за да се вземат и съответни­те мерки и да не се стига до „второ действие“.

Много неща трябва да се знаят, за да се научи циви­лизованият човек да чете умната книга на природата, да се научи да дава преценка на ранно развиващите се симптоми, за да предотвратява болестта навреме. Осо­бена пречка за правилното поставяне на въпроса са ре­дица наслоени в съзнанието на хората грешни научни предразсъдъци.

Най-същественото, което трябва да запомним е, че ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ ПО-МАЛКО, ДА СЕ ПОЛЗВА ПО-ПРОСТИЧКА ХРАНА, КАТО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ДОБРЕ ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЯДЕНЕ. При липса на апетит веднага да се минава на на­мален хранителен режим или просто на глад. Може да се пропуснат няколко храненета до възстановяване на нормалната охота за хранене.

ЛИПСВА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ЯДЕНЕ, ВЕДНАГА ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ СЪС СПИРАНЕ НА ХРАНЕ­НЕТО ДО  ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АПЕТИТА. През това време може да се премине на сокове, на малко плодове или само на вода.

Особено тревожно е положението с наднорменото тегло. Допускането на натрупване на килограмите го­вори за слаба култура. Преди всичко човек трябва да има отношение към себе си, към своя вид, към собстве­ната си физика. Допуска ли се тлъст корем, свити раме­на, приведена походка, изкривен гръбнак и т. н., значи този човек не е научил най-главното, което трябва да знае. Грижата за „фасадата“ – за външния вид – трябва да съпровожда всекидневието от детството до послед­ния ден на живота.

Особено жалко впечатление правят децата, чии­то родители претъпкват с храна и деформират отрано детското телце. Често до това положение се сти: а с на­силствено хранене, макар че детето се противи да при­ема храната.

Когато детето се противи и се отказва от храната, значи в организма вече се развиват някакви процеси, може би още в съвсем начален стадий. Запазеният пър­вичен инстинкт веднага си казва думата. И ако родите­лят е с повече култура в тази област, веднага ще вземе мерки, като остави вътрешните сили на организма да се преборят с появилото се болестно състояние, без да ангажира организма и с излишна работа по храносми­лането. Само за няколко дни, а може и часове положе­нието се поправя.

Детето трябва да не се насилва и да се храни само тогава, когато то прояви желание. Всеки родител, който иска да има здраво и интелектуално дете, трябва да се доверява повече на инстинктите на детето, чрез което говори самата природа. Това е непосредственият език на природата.

При хранене на децата особено важно е да се следи желанието за приемане на храната м при първия сигнал на загубване на интерес към това, което е в чинийката, храната трябва да се отстранява. Честите пререкания между възпитатели и деца са претенциите на възпита­теля детето „да си изяде определената порция“. Това е фатална грешка, защото никой няма право да определя това, което другият трябва да изяде. За всекиго коли­чествата са различни и поради това, че в детето инс­тинктът все още не е покварен, то има чувството кога да спре. Но глупавият му възпитател се мисли за по-умен от природата. Най-големите поражения на детския ор­ганизъм са направени точно по този начин с насилието да се изяде предвиденото от възпитателя.

Детето и животното винаги знаят кога трябва да спрат яденето. Родителите, които убеждават своите деца да ядат, покваряват инстинктивните им усети. Стомахът трябва да е пълен, но не и препълнен. Пре­хранва ли се детето, то загубва този фин контрол над себе си. Поради това погрешно възпитание повечето хора на цивилизования свят са загубили този първи­чен инстинкт, а с него и контрола над себе си. Те нямат чувство кога да спрат яденето. Някои хора дотолкова са го загубили, че могат да ядат през целия ден, те са вечно гладни. И колкото и да са яли, те не чувстват ситост.

За да се стигне до това положение, вина има и нашата медицина с вечните препоръки за калории, белтъчи­ни витамини и пр. Нормите за необходимите дневни калории са високи за днешния начин на живот, когато липсва достатъчно физическо натоварване и движение. На такава висококалорична диета се поставят дори ле­жащо болните, които въобще не се движат.

Главното, което трябва да се помни, е, че човек ви­наги трябва да следи и да не допуска отклонения от нормалното си тегло, а при болестни състояния в ор­ганизма с някакви хронични страдания теглото тряб­ва да бъде още по-ниско, за да се облекчават болните и непълноценни органи. Излишните килограми създават повече работа на всички органи и системи. В нашето цивилизовано общество обаче се получава точно об­ратното – болните са по-наляти от здравите. Същевре­менно и по-възрастните хора допускат пълнота и това­рят с повече килограми и съответно с повече работа и бездруго амортизираните и отслабналите си органи.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА УСПЕХ ПРИ ЛЕКУВАНЕТО СИ, АКО НЕ СМЪКНЕ КИЛОГРАМИТЕ.

Голямо престъпление се прави от страна на ме­дицината, когато се дават препоръки за по-усилено и калорично хранене при лечението на каквато и да е било болест. Особено фатално се получава при тубер­кулозните заболявания. При увеличаването на теглото устойчивостта на организма срещу инфекциите нама­лява, а туберкулозата е едно от тези заболявания. Колкото теглото на човека е по-близко до нормалното, тол­кова устойчивостта на организма срещу инфекциите е по-голяма.

Само човекът с нормалното си тегло може да бъде в пълна физическа готовност. Жив пример за това са спортистите. Всички те владеят себе си, но с увелича­ване на теглото влошават и резултатите си.

За да бъде един мускул с необходимата еластичност, пъргавина и лекота в движенията, той трябва да има и съответната чистота, между мускулните влакна не бива да има никаква „ръжда“ във форма на тлъстини или каквито и да били други чужди субстанции.

Сега, във века на големите възможности, когато навсякъде се търси изящество и красота, да се ходи със затлъстял корем, с дебели и тлъсти крака, с плътен биволски врат, с деформиран ханш, говори за сериоз­на изостаналост. Около нас изобилстват хора, които вървят по улицата с безизразни лица, подпухнали очи, статични гръбначни стълбове, с потисната психика, отминаващи и невиждащи нищо от заобикалящата ги красота. Тях не ги радва нито светлината на слънцето, нито красотата на цветята в парковете и градините, нито богатата картина на шестващия пред нас живот.

Човек, който е в добрата си форма с добро здраве, вижда навсякъде красотата с цялата й колоритна гама. За него са радост припкащите дечица, лехите в гра­дината, той отчита всяка проява на човешкия гений. Той с лекота възприема и се влива в трудовия живот на човека, радвайки му се и възприемайки го с цялата му динамичност. Болният човек страни и се уединява динамичния поток на живота, който за него е гро­зен и непривлекателен. Но може би и това е сигнал на природата, с който трябва пак да намерим начин да се справим…

Човек преди всичко трябва да отговаря на името си ЧОВЕК. Той трябва да бъде в пълната си физическа и душевна хармония – стегнат, гъвкав, строен, олицет­ворение на физическа и душевна красота. Душевната красота не може да живее в едно деформирано от тлъс­тини и патологични изменения тяло, както и изпълне­но с токсични субстанции, тровещи и физиката, и пси­хиката на този човек. Отровено ли е тялото, отровена е и душата. Грубостта, жестокостта, скъперничеството, егоизмът, лакомията и т. н. са продукт на вътрешни смущения, а не само на погрешно възпитание.

Първото условие за постигане на пълна вътрешна хармония е НОРМАЛНОТО ТЕГЛО. Натрупването на тлъстини с патологични тъкани е агресия, насочена срещу самия човек.

Стремежът към красота ще премахне и лошите про­яви от нашия живот. Красивата линия на-фигурата не може да се осъществи, ако не се премахне лакомията. Тя винаги се съпътства с излишните килограми, а тех­ният спътник са болестите.

Основното при столетниците е това, че те са запази­ли мярката си във всяко отношение – скромна трапеза, трудов живот, пряк контакт с природата. Няма столет­ник с деформирана от тлъстини фигура. Наследили от родителите здравия начин на живот, главния източник на тяхното здраве и дълголетие, те го следват фанатич но цял живот като ценно наследство от някаква стара цивилизация, без да се влияят от новото. Тези хора гледат с подозрителност и недоверие на кулинарните измислици на цивилизацията като торти, сладоледи, майонези, конфитюри.

Постигнатото здраве, дълголетие и красота от тези хора е продукт на сериозни лишения от вкусните за нас храни и на много движение – ходене, гимнастика, спорт и активен начин на живот.