Красивото учение за духовната еволюция

Красивото учение за духовната еволюция, тази пер­ла в короната на философията на йогите, за съжаление се разбира и интерпретира погрешно дори и от мнозина, които са нейни приятели. Мнозинството от неинформи­рани хора я смесват с най-грубите идеи на невежите народи на Азия и Африка, като вярват, че след смъртта душите на хората се спускат в телата на животните. А под прикритието на висшите учения за прераждането много са тези, които провъзгласяват теории и твърде­ния, че душата на човека е прикована към колелото на човешкото прераждане и трябва да живее в тяло след тяло, независимо дали иска, или не, докато не измине определен голям период от време, когато хората ще се преместят на друга планета. Всички тези погрешни раз­бирания обаче се базират на действителната истина – те са истината, но не цялата истина. Истина е, че душата на жестокия, брутален, егоистичен човек след смъртта ще бъде изтеглена от силата на собствените си желания към прераждане в тялото на някой от нисшите и по-близ­ки до животните народи на човечеството – тя се е про­валила на класната си работа и е била върната в по-до­лен клас. Но душата, която вече е достигнала до етапа и на най-първобитното човечество, никога не може да потъне обратно в нивото на животинския живот. Колко­то и животински да са нейните навици и поведение, тя все пак се е сдобила с нещо, което животните не прите­жават, и това нещо никога не може да изгуби. По същия начин, макар че човешкият род като такъв трябва да чака, докато не настъпят определени периоди, преди да може да напредне, все пак индивидът, който се е издиг­нал над необходимостта от непосредственото прераж­дане, не е принуден да се преражда като човек от насто­ящия етап на развитието, а може да изчака, докато човешкият род не го “настигне”, така да се каже, и тогава той може да се присъедини към него в този мах нагоре. По време на изчаквателния период той е или върху горните нива на Астралния свят, или в съзнателно вре­менно пребиваване в другите материални сфери, пома­гайки за великата еволюция на целия Живот.

И тъй, духовно пробуденият човек е далеч от това да страда от непрекъснати принудителни и нежелани от него прераждания, той не се преражда освен с негово съгласие и по негово желание, а съзнанието му не прес­тава да е будно – това поддържане на съзнанието зависи от достигнатия етап на духовно развитие. Много от хората, които четат тези редове, са отчасти наясно с миналите си прераждания и техният интерес към тази тема се дължи на това полуосъзнаване и на разпознава­нето на истината. Други, сега в тяло, притежават различ­ни степени на осъзнаване, достигайки в някои случаи до пълно припомняне за миналите си съществувания. И бъди уверен, скъпи ученико, че когато достигнеш опре­делена степен на духовно събуждане (а ти може вече да си я достигнал), ще си оставил зад себе си несъзнател­ното прераждане и след като си напуснал настоящето си тяло, няма да се преродиш, докато не си готов и не го пожелаеш, а след това ще носиш със себе си постоянния спомен за всичко, което си избрал да носиш със себе си в новия си живот. Затова престани да се тормозиш за принудителното прераждане и спри да се тревожиш за своята въображаема загуба на съзнание в бъдещите си животи. Духовното постижение е бавно и трудно, но всеки спечелен инч те придвижва напред и ти никога не можеш да се върнеш обратно, нито да изгубиш и най-малката част от това, което си спечелил.

Дори тези, които се прераждат несъзнателно, каквито са повечето представители на хората, в действител­ност не са се преродили против своята воля или желание. Напротив, те са се преродили, защото са го искали, защото техните вкусове и желания създават копнежи, които само новият живот в плът и кръв може да удов­летвори. Докато хората продължават упорито да желаят материалните неща, тези на плътта и на материалния живот, и не са способни да се освободят по своя воля от подобни неща, дотогава ще бъдат привличани към пре­раждането, в което подобни желания могат да бъдат удовлетворени или осъществени. Но когато човек, бла­годарение на опита си от своите минали прераждания, се е научил да вижда нещата такива, каквито са, и да разбира, че тези неща не са част от неговата истинска природа, тогава упоритото желание отслабва и накрая съвсем изчезва и този човек се освобождава от действи­ето на Закона за привличането, като не се налага да се преражда, докато за това не го подтикне някакво висше желание или копнеж, защото еволюцията на човешкия род води до появата на нови епохи и хора. Все едно че някой се е издигнал над земната атмосфера, извън зона­та на земното притегляне, а след това изчаква там, докато земята се върти под него и докато той не види, далеч под себе си, мястото, което иска да посети. След това всичко, което трябва да направи, е да се спусне, докато силата на гравитацията, упражнявана от земята, не го притегли към желаното място.

Идеята за принудителното прераждане е страшна за ума на обикновения човек и с право, защото нарушава интуитивния му усет за справедливостта и за истината на този велик закон на Живота. Ние сме тук, защото искаме да бъдем, в съответствие със Закона за привли­чането, функциониращ съобразно нашите желания и стремежи – да, често и копнежи – след нашето напускане на последната ни квартира от плът и кръв и след периода на почивка, който винаги следва след живота. Никога няма да бъдем на друго място или в някой друг живот, освен заради същия този закон, задействан по същия този начин. Напълно вярно е, че времето между два живота ни предоставя възможността да получим по един по-ясен начин висшето познание на Духа, отколкото когато сме разсейвани от материалните неща, но дори и с тази допълнителна помощ нашите желания често са достатъчно силни, за да ни накарат да отхвърлим вни­мателните напомняния на Духа кое е най-добро за нас (точно както самите ние правим в ежедневието си) и позволяваме да бъдем уловени в потока на желанието и да бъдем тласнати към прераждане при такива условия, които да ни дават възможност да проявим и изразим тези желания и копнежи. Понякога гласът на Духа до известна степен ни влияе и ние се раждаме в условия, които са компромис между учението на Духа и по-груби­те желания, като резултатът от това е живот, разкъсван от противоречиви желания и непрекъснати копнежи – но всичко това е обещание за по-добри условия в бъдеще. Когато човек се е развил дотолкова, че да бъде отворен за въздействието на Духовния ум в своя физи­чески живот, може да бъде сигурен, че следващият му избор на прераждане ще бъде направен с пълното одоб­рение и с цялата мъдрост на тази по-висша част от неговия ум и че старите грешки ще бъдат избегнати.

Като едно общо положение на истината можем да кажем, че тези, които наистина чувстват вътре в себе си съзнанието, че винаги са съществували и са предопреде­лени за едно вечно съществуване, няма защо да се стра­хуват относно бъдещите си безсъзнателни прераждания. Те да достигнали до етапа на съзнанието, при който оттук нататък ще осъзнават целия процес на бъдещи преражда­ния и ще извършат промяната (ако желаят да я извършат) така, както човек сменя мястото, на което живее, или заминава от една страна в друга. Те са “освободени” от -необходимостта на безсъзнателното прераждане, от сля­пото желание, което е било тяхна участ в миналото и което е съдбата на голямата част от човечеството.

И сега, след този дълъг увод, нека видим какво наистина представлява духовната еволюция по начина, по който я представят йогите.

Философията на йога учи, че човек е живял винаги и ще живее винаги. Че това, което наричаме смърт, е само един сън, от който ще се събудим на следващата сутрин. Че смъртта е просто временна загуба на съзна­ние, а животът е непрекъснат и неговата цел е развити­ето, растежа, разгръщането. Че ние сме във Вечното настояще, в което винаги сме били. Душата е Истинс­кият човек, а не просто придатък или допълнение към неговото физическо тяло, както изглежда много хора считат. Тази душа може да съществува както в тялото, така и извън него, въпреки че някои опитности и позна­ние могат да се придобият единствено благодарение на физическото съществуване. Че в момента разполагаме с тела, само защото се нуждаем от тях, а когато се развием над определена точка, няма да се нуждаем от този вид тела, които притежаваме сега, и ще бъдем освободени от тях. Върху по-грубите нива на живота душата е живяла в далеч по-материални тела от нашето, а върху по-висшите нива тя ще живее в по-фини тела. Когато изживеем своя земен живот, напускаме тялото и влизаме в състо­яние на покой и почивка в пълна изолация, след което се прераждаме в тяло и условия, отговарящи на нашите потребности и желания. Истинският Живот е наистина една поредица от животи, от прераждания, и настоящият ни живот е просто един от безкрайния брой на досегашните ни жи­воти, настоящият ни Аз е резултат от преживяванията, придобити в предишните ни съществувания.

Философията на йога учи, че душата съществува от векове, пробивайки си път през безброй форми, от низшите към висшите, като винаги върви напред. Тя ще продължи да се развива и разгръща безброй епохи, пре­минавайки през безброй форми и етапи, но винаги ще се издига все по-високо и по-високо. Вселената е велика и необятна и за нейните обитатели съществуват безброй светове и планети и ние ще престанем да сме обвързани със Земята в мига, в който се окажем подготвени да се насочим към по-висши сфери и нива. Йогите учат, че макар и по-голямата част от човечеството да се намира в безсъзнателния етап от духовната еволюция, все пак има и много хора, които са се събудили за истината и развиват духовното съзнание за истинската природа и бъдеще на човека и на тези духовно пробудени хора никога няма да им се наложи отново да минат през веригата на непрекъснатото неосъзнавано прераждане, а тяхното бъдещо развитие ще бъде върху осъзнатото ниво и те ще се радват на едно непрекъснато разгръщане и развитие, вместо да бъдат^просто пионки върху шах­матната дъска на Живота. Йогите учат, че има много форми на живот, които са по-нисши от тези на човека, толкова по-нисши, че не можем да си ги представим. И съществуват степени на живот, които са толкова над настоящето ни ниво на развитие, че умът ни не може да го разбере. Душите, които са преминали по Пътя, по който сега вървим ние, нашите по-големи Братя, непре­къснато ни помагат и окуражават и често ни протягат ръка за помощ, макар ние да не я разпознаваме. Върху нива, далеч извън нашето, съществуват разумни същес­тва, които някога са били хора като нас, но са се издиг­нали толкова високо по стълбата на еволюцията, че сравнени с нас, са ангели и архангели и ние също някога ще станем като тях.

Философията на йога учи, че ВИЕ, който четете тези редове, сте живяли много, много пъти. Живяли сте като нисши форми на живот, проправяйки си постепенно пътя нагоре по стълбата на развитието. След като сте преминали към човешкия етап на съществуване, сте живели като пещерен човек, обитател на скални жилища, дивак, варварин; воин, рицар, свещеник; учен от Средновековието; сега в Европа, после в Индия; друг път в Персия; на Изток; на Запад. Вие сте живели във всички епохи, във всички климатични условия, сред всички народи и раси, преминали сте през своите преживявания, изиграли сте ролята си и сте умрели. Всеки живот ви е донесъл нови преживявания и опит; във всеки живот сте научавали своя урок; извличали сте поука от грешките си; израствали сте, развивали сте се и сте се разгръщали. И когато сте напускали тялото и сте влизали в периода на почивка между две прераждания, споменът ви за отминалия живот постепенно е избледнявал, но на него­вото място е оставал резултатът от опита, който сте натрупали. Така както е възможно да не си спомняте кой знае какво за определен ден или седмица от живота си преди двадесет години, но все пак преживяванията ви от този ден или седмица са оставили неизличими следи във вашия характер и са оказали влияние върху всяко ваше действие след това, по същия начин, въпреки че може да сте забравили подробностите за предишните си същес­твувания, те все пак са оставили своя отпечатък върху душата ви и вашият ежедневен живот в момента е това, което е, благодарение на тези минали преживявания.

След всеки живот има нещо като обобщаване на преживяванията и резултатът, истинският резултат от преживяванията, се превръща в част от новия Аз, който не след дълго ще си потърси ново тяло, в което да се прероди. Но при мнозина не се наблюдава пълна загуба на спомена за миналите прераждания, като всеки път, заедно с новия етап от нашето развитие, ние отнасяме със себе си още малко съзнание и много от нас днес от време на време си припомнят случайно разни неща от миналите си прераждания. Виждаме някоя гледка за първи път, а ни се струва удивително позната и все пак не може да сме я виждали преди това. Има някакъв натрапчив спомен, който ни безпокои. Можем да видим къртина, някой стар шедьовър, и инстинктивно усещаме като че ли сме го съзерцавали вече в някакво неясно минало и въпреки това никога преди това не сме го виждали. Четем някоя стара книга и тя ни се струва като стар познат и въпреки това не си спомняме някога през живота си да сме я виждали. Чуваме някаква философска теория и незабавно я “възприемаме”, като че ли е нещо, което сме познавали и обичали от детството си. Някои от нас учат разни неща, като че ли ги преговарят – и в действителност точно за това става въпрос. Раждат се деца и от най-ранно детство се превръщат във велики музиканти, художници, писатели или артисти, въпреки че родителите им не притежават никакви подобни за­ложби. Шекспир произлиза от семейство, чиито предс­тавители не са притежавали никакви способности и дар­би, но удивлява света. Тези като Абрахам Линкълн са с подобен обществен произход, но когато се налага да поемат отговорност, демонстрират забележителен ге­ний. Тези и много други неща могат да се обяснят единствено с теорията за предишния живот. Срещаме хора за първи път и оставаме с ясното убеждение, неза­висимо от протестите на здравия ни разум, че ги позна­ваме отпреди, че в миналото са били нещо за нас, но кога, О!, кога?

Някои предмети ни се отдават твърде леко, докато за овладяването на други трябва да полагаме огромни усилия. Някои занимания ни допадат твърде много и без значение колко препятствия ни делят от тях, ние си пробиваме пътя до работата, която ни доставя удоволс­твие. Пред нас се изпречва непредвидено препятствие или обстоятелствата, в които сме попаднали, изискват от нас да проявим необичайни способности или качества и изведнъж, о, Боже!, оказва се, че сме способни да решим проблема. Някои от най-великите писатели и оратори са откривали своята талант “случайно”. Всички подобни неща се обясняват с теорията за духовната еволюция. Ако наследствеността е всичко, как така ня­колко деца от едни и същи родители са толкова различни едно от друго, от своите родители и от своите роднини от двете страни на рода? Дали всичко е въпрос на наследственост? Кажете ни в такъв случай от кого е наследил своя гений Шекспир?

Можем да изнасяме аргумент след аргумент, за да докажем основателността на прераждането, но каква полза от това? Човек може да го приеме на интелектуал­но ниво и да допусне, че това е разумна и функционална хипотеза, но кое интелектуално понятие някога е осигу­рило покой на душата – дало й е това усещане за реал­ност и истина, което да й позволи да се спусне в долината със сянката на смъртта, без да се колебае, с усмивка на лице? Не! Подобна увереност идва единствено със свет­лината, която Духовният ум пръска върху нисшите мис­ловни способности. Интелектът може да подреди фак­тите и от тях да стигне до начина на действие, но душата се удовлетворява единствено от ученията на Духа и докато не ги получи, ще усеща това безпокойство и несигурност, които възникват, когато интелектът се раз­гръща и задава този могъщ въпрос “Защо?”, на който самият той не може да отговори.

Единственият отговор на въпроса “Съществува ли прераждането?” е “Познава ли го душата ти като тако­ва?”. Докато душата не почувства сама, че теорията е вярна, защото съответства на вътрешното й убеждение, няма смисъл този въпрос да се доказва. Душата трябва сама да го познае, трябва сама да отговори на собстве­ният си въпрос. Вярно е, че представянето на теорията (наричаме я “теория”, въпреки че йогите я познават като факт) ще събуди в ума на някои хора някакви спомени, може да им даде смелостта да приемат като разумни полуоформените мисли и въпроси, които се въртят в ума им от години, но това е всичко, което тя може да направи. Докато душата не схване и “почувства” истината за прераждането, тя трябва да се скита безцелно, действай­ки върху подсъзнателното ниво на живота, прераждайки се принудително под натиска на собствените си желания и копнежи, губейки до голяма степен своето съзнание. Но след като душата е започнала да “чувства” истината, тя никога не е същата, носи със себе си спомените за миналото, понякога бледи, а понякога ясни, и започва да проявява съзнателен избор в сферата на прераждането. Точно както растението функционира върху несъзнател­ното ниво, животното върху полусъзнателното ниво, а човекът върху нивата с постепенно нарастващо съзна­ние, по същия начин човек постепенно се развива от несъзнателното ниво на прераждане към полусъзнател­ното ниво и след това още и още, увеличавайки от етап на етап своето съзнание, докато не започне да живее върху съзнателното ниво както в своя физически живот, така и по време на почивка между две прераждания и при новото си раждане. Сред нас и днес съществуват хора (съвсем малко на брой наистина, но много повече, отколкото въобще можете да си представите), които осъзнават напълно миналите си прераждания и които са такива още от най-ранното си детство, само дето докато са били бебета, са били в някакво съноподобно състоя­ние, докато техният физически мозък не се развие дос­татъчно, за да позволи на душата да мисли -ясно. В действителност много деца като че ли имат едно смътно съзнание за миналото, но страхувайки се от коментарите на своите по-възрастни близки, се научават да потискат тези откъслечни спомени, докато те не избледнеят на­пълно.

На тези, които не са се събудили за истината за прераждането, тя не може да бъде наложена със силата на аргументите, а тези, които “чувстват” истината за него, не се нуждаят от аргументи. Затова в настоящето кратко представяне на теорията няма да се опитваме да я доказваме. Тези, които четат този урок, са привлечени от проблема заради интереса, събуден в някой минал живот, въпреки че все още може да не са достигнали до точката, в която могат напълно да го възприемат.

Мнозина от тези, в които истината за положението на нещата се е събудила благодарение на най-вътреш­ните им чувства или на откъслечни спомени, проявяват нежелание да я възприемат напълно. Страхуват се от идеята да бъдат преродени без тяхно съгласие или знание. Но както вече казахме, този страх е безпочвен, защото ако те наистина са започнали да “чувстват” истината за прераждането, времето на подсъзнателната им проява върху това ниво е отминало.

Много хора казват, че нямат желание да живеят отново, но в действителност имат предвид, че не биха искали да изживеят отново същия живот, който са живя-ли – разбира се, че е така, не биха искали да имат отново същите преживявания, но ако в живота има и едно-единствено нещо, което харесват: някой пост, който биха искали да заемат; желание, за което чувстват, че трябва да бъде удовлетворено, за да бъдат щастливи, в такъв случай те настина искат да живеят отново, за да си осигурят нещата, които им липсват. Те са тук, защото са искали да са тук, или имат желания, които крещят за удовлетворение, и ще живеят отново точно в такива условия, които са необходими за удовлетворяването на техните желания или стремежи или които е вероятно да им осигурят опита, необходим за по-висше духовно раз­витие.

Пред ученика, който се занимава с темата за духов­ната еволюция, се открива огромен свят от факти. Върху историята и развитието на човечеството се хвърля нова светлина и се открива съвсем ново поле за изследвания. Трябва да устоим на изкушението да се заемем с това разклонение на темата, тъй като то ще ни поведе към примамливи пътища, по които ни е забранено да поема­ме в тези елементарни уроци заради липсата на доста­тъчно място. Имаме обаче място, за да се спрем накрат­ко върху тези въпроси.

Земята е само една от групата планети, принадле­жащи на нашата Слънчева система, като всяка от тях е тясно свързана с останалите по силата на Великия закон на духовната еволюция. През системата на планетите преминават великите вълни на живота, пренасяйки със себе си цивилизация след цивилизация от една планета на друга. Всяка цивилизация остава на всяка от планетите определено време и след като се развие до определена степен, преминава върху следващата планета, разполо­жена по-високо върху стълбата на еволюцията, където открива условия, които са по-подходящи за нейното развитие. Това развитие от планета на планета обаче не е периодично, то е като спирала – всеки следващ кръг се издига едно ниво по-нагоре.

Да си представим душа, която живее върху някоя от планетите на нашата планетна система в относително неразвито състояние на духовното развитие – заемаща някое ниско място върху стълбата на еволюцията. Душа­та придобива опита, характерен за това ниво в рамките на няколко прераждания, и след това е отнесена към следващата по-горна планета във веригата заедно с ос­таналата част от представителите на своята цивилиза­ция и се преражда там. В този нов дом тя заема място, което определено е по-високо от мястото, на което е била последния път – цялата й цивилизация образува тук ядрото на нова раса, като някои от нейните представи­тели са пионерите, а другите идват след тях. И все пак тази по-висша степен (сравнена с нивото на току-що напуснатата планета) може да е разположена много по-ниско върху стълбата на прогреса в сравнение с другите народи, живеещи на същата планета. Някои от народите, разположени на най-ниското стъпало на стъл­бата на еволюцията върху тази земя, може да са били съвсем близо до най-високото ниво на развитие на пос­ледната планета, населявана от тях, и въпреки това те са отбелязали значителен прогрес с тази промяна – най-ви­сокото ниво на една по-долна планета представлява по-ниско ниво на развитие в сравнение с най-ниския етап на следващата по ред планета във веригата на еволюци­ята. Много от народите, които преди са живеели върху Земята, следи от които откриваме от време на време, са се издигнали на по-високо ниво на развитие. Историята ни показва, че при развитието на земята се редуват различни цивилизации, изиграват своята роля на сцената и след това си отиват – къде? Окултната философия осигурява липсващото звено в обяснението на ситуаци­ята. А нашата цивилизация се е развила от нивото на каменната ера и от още по-ниско ниво дори и ще про­дължи да се развива, а след това ще си отиде, отстъп­вайки мястото си на някоя нова цивилизация, която дори в момента може би изпраща своите пионери от някоя друга планета.

Това не означава непременно, че всяка цивилизация, за която ни разказва историята, е напуснала земята. Напротив, окултистите знаят, че някои, а всъщност по­вечето от известните на историята цивилизации, са се преродили в някои от днешните народи. Объркването се обяснява с факта, че всяка раса притежава няколко под-раси, които всъщност принадлежат към основната раса. Окултистите знаят например, че древните египтяни, римляните, древните гърци, атлантите, древните перси и т.н. в момента живеят върху тази земя, т. е. душите, които преди това са били преродени в посочените наро­ди, сега са преродени в някои от съвременните народи. Но има и други раси, праисторически раси, които са напуснали изцяло земята и са се изкачили на по-високи нива върху по-висшите планети. Има много планети, които са на по-ниско стъпало върху стълбата на еволю­цията в сравнение с нашата земя, а има и няколко, които са разположени по-високо, към които ние се движим. Съществуват, разбира се, други слънчеви системи, други вериги от слънца, други под-вселени (ако ни извините за използването на този термин) и всичко това е пред всяка душа, без значение колко нисша или колко скромна е.

Нашата цивилизация в момента преминава през много важен период на развитие. Тя прави прехода от безсъзнателното ниво на духовното развитие към съзна­телното ниво. Много хора вече са достигнали до своето съзнателно ниво и още повече се събуждат за него. В последна сметка цялата цивилизация ще стигне до него. Това постепенно пробуждане за духовното съзнание е

причината за цялото вълнение в света на мисълта – за това скъсване със старите идеали и форми, за този копнеж към истината, за лутането между новите и преформулираните стари истини. Това е много важен пе­риод от историята на човечеството и мнозина твърдят, че той предполага възможното разделяне на цивилиза­цията на две подцивилизации, едната от които ще бъде завладяна от духовното съзнание и ще изпревари друга­та подцивилизация на своите по-бавни братя, които трябва да напредват постепенно. Но цивилизацията от­ново ще се обедини, преди да напусне земята, защото е свързана в едно цяло от Закона за духовната причина и следствие. Всеки от нас се интересува от напредъка на другите, не само защото сме братя, но защото собстве­ната ни душа трябва да чака, докато не се развие цялата цивилизация. Разбира се, по-бързо развилата се душа не е длъжна да се преражда, само защото нейните по-бавно развиващи се братя трябва да го правят. Напротив, високоразвитата душа прекарва дълго време в чакане върху високите нива на Астралния свят, докато нейният по-бавен брат осъществява своята еволюция с непрекъс­нати прераждания. Пребиваването върху висшите нива осигурява на развитата душа голямо щастие и полза, както беше обяснено в предишните уроци. Много от тези “изчакващи души” обаче избират да жертват своята заслужена почивка, като се връщат на земята, за да помогнат и издигнат своите братя, като го правят или под формата на астрагани помощници, или дори чрез целенасочено и съзнателно прераждане (което не е не­обходимо за тяхното развитие), при което нарочно вли­зат в тяло от плът, с всичките му ограничения, за да помогнат на своите по-слаби братя по пътя им към целта. Великите учители на народите в основни линии са били представители на тези, пожертвали себе си души, ._ които доброволно са се “отказали от небето” заради любовта си към своите ближни. Много е трудно да си представим каква голяма жертва е това – това връщане към сравнително слабо развитата цивилизация от едно високо ниво на духовно развитие. Все едно Емерсън да стане мисионер сред бушмените.

Към каква цел върви цялата тази еволюция? Какво означава всичко това? От най-нисшите до най-висшите форми на живот – всички са върху Пътя. Към какво място или състояние води Пътят? Нека се опитаме да отговорим, като ви помолим да си представите пореди­ца от милиони кръгове, разположени един в друг. Всеки кръг означава ниво на живот. Външните кръгове са из­пълнени с живот в неговите най-ниски и най-материални нива – колкото по-близо до центъра е един кръг, толкова по-висши форми съдържа – докато хората (или това, което е било хора) не станат като богове. Но формите на живот се развиват още повече до нива, които човешкият ум не може да си представи. А какво има в центъра? Мозъкът на цялото Духовно Тяло – Абсолютът – Бог!

И ние пътуваме към този център!