Въпреки че всички ние очакваме лятото с нетърпение, най-топлият годишен сезон крие и своите рискове за здравето на човек, към които оставаме незаинтересовани, докато не се превърнат в част от нашето ежедневие.

Кои са най-честите неразположения, пред които сме изправени през лятото?

Хранително натравяне

Продуктите през лятото задължително трябва да се съхраняват в подходящи електроуреди и да се консумират скоро след приготвянето им, защото в обратен случай рискуваме да си докараме хранително натравяне.

От значение е да обръщаме и на необходимото внимание на заведенията, от които се храним и на това как се съхрнаява храната там. Не са за препоръчване крайпътните капанчета и местата със съмнителни възможности за съхранение на продуктите. Внимание трябва да обръщаме и на вкусовите качества на храната, която сме взели със себе си на пикник или на разходка, както и на личната си хигиена за да не ни изкърти някоя болест.

Топлинен удар

Горещите дни са предпоставка за слънчев или топлинен удар. От него страдат най-често възрастните хора, децата и хората, които страдат от специфични заболявания. До пристигането на лекарския екип най-доброто, което можете да направите за пострадалия, е да го отведете на хладно място и да му прилагате хладни компреси. Водата се дава на глътки

Дехидратация

Дехидратирането на организма е състояние, което често се наблюдава през лятото. Може да бъде причиенено както от непосредственото излагане на слънчева светлина, така и като резултат от натравяне, диария, изпотяване и различни заболявания на отделителната система.

Насекоми

Ухапването от насекоми също е сред честите оплаквания през летния сезон. Най-опасни са ухапването от кърлеж, който може да е преносител на различни заболявания, и алергична реакция към жилото на насекомо.

Полово преносими болести

Внимание трябва да се обърне и този аспект на човешкото здраве, тъй като по правило лятото е сезонът на влюбванията, на секса, понякога на нерегламентираните сексуални отношения и тези за една нощ. За това от значение е правилното предпазване.

Упражненията са ефикасно средство за превенция от рак, гласят резултатите от голям борй изследвания, проведени в последните години и целящи да покажат как най-ефикасно човекът от 21 век може да се предпази от едно от най-коварните заболявания, пише dnes.bg, позовавайки се на ДПА. Според публикацията спортът в комбинация с диета, съобразена с особеностите на всеки един човек и поддържаща телесното тегло в препоръчителни граници, намалява риска от развитието на злокачествени образувания с над 30%.

Световният фонд за изследване на рака и Световната здравна организация застават зад тези данни, обосновавайки с по-голяма прецизност при какви точно форми на онкологични заболявания оказва влияние посочената превантивна мярка.

Според експерти от СЗО редовната физическа активност е идеална превантивна практика за здравето при риск от развитието на онкологични заболявания като рак на гърдата и на червата, като в същото време това се отнася и за заболявания като диабет и различни сърдечно-съдови проблеми.

Експертът Тим Армстронг от СЗО допълва, че не е необходимо изпълнението на специфична група от упражнения. Ефикасно в тази посока ще бъде дори ежедневното ходене с бърз темп за около 30 минути, карането на велосипед и друга активност, която няма да обременява, а ще доставя удоволствие, за постигане едновременно на физическо и психическо здраве.

Трябва да се подчертае, че йогистките упражнения са по-малко подходящи за групово изпълнение главно поради различния ритъм, с който трябва да се изпълняват от отделните индивиди. За индивидуално домашно упражняване на хора от всички възрасти обаче йога е една незаменима физкултурна система. В семейства на йоги, особено в Индия, съвсем обикновено явление е в ранна утрин в добре проветрена стая едновременно да се упражняват многобройните членове на семейството. Разбира се, съвсем не е задължително едновременно да се изпълняват едни и същи упражнения. Важното е никой на никого да не пречи, а това се постига само след продължителна тренировка както на тялото, така и на концентрацията на вниманието. Има хора, които моментално могат да концентрират вниманието си дори и при шумна обстановка, особено ако те са в едно семейство. За начеващите обаче едно от важните изисквания е индивидуалното упражняване при тиха обстановка.

Когато при едно упражнение се срещне трудност като при къртене и изхвърляне извозване на различни неща, изпълняващият не бива да се отчайва. Първият опит може да излезе несполучлив, може да се усети болка. Тогава трябва да се спре. При повторното опитване сигурно болката ще намалее, а след неколкократното повтаряне тя положително ще изчезне.

Много от упражненията на пръв поглед изглеждат съвсем лесни и прости. Но това е само на пръв поглед и не бива да считаме, че подобни упражнения са лесно изпълними и следователно ще можем да ги прескочим. Това ще бъде голяма грешка. Започва се именно с най-леките и най-простите, постепенно се пристъпва към по-сложните упражнения. Ако например лотосното сядане не ви се удаде при първите опити, прибегнете веднага към подготвителните лотосни упражнения. Едно по едно ги овладейте и след гова лотосът ще ви бъде сравнително по-лесен. Ако по различни причини въпреки най-добросъвестните ви усилия не успеете да се справите с това упражнение, ще се задоволите с друго, подобно на него и почти със същия ефект.

Твърде възможно е някои да не могат да изпълняват всичките упражнения в съответната таблица. Тогава те трябва да се задоволят с ония от тях, които са напълно овладени и поносими. Всеки трябва да се съобразява със своите възможности, като, разбира се, не трябва да върви по пътя на най-малкото съпротивление.

Тичането през зимата

Мнозина вярват, че тичането навън при ниски атмосферни температури е предпоставка за разболяване, което обаче е погрешно схващане. Отслабването на имунните сили на организма в комбинация с вирусна атака са причинителите на настинката, но не и спортът на открито при минусови температури.

Важното обаче е да към този род активности да се подходи с нужното внимание и подготовка. Дрехите, които се препоръчват, са такива, които биха оставили тялото и кожата да дишат и в същото време предпазват от ледените повеи на вятъра. Добре е ръцете и главата също да са облечени – за целта обикновената шапка и ръкавици са достатъчни.

Дълбокият сняг трябва да се избягва, тъй като при нагазването в преспи често обувките „се пълнят” със сняг, който след като се разтопи, мокри краката. Добре е заледените участъци и стълбите да се избягват, защото вероятността от падане и нараняване е голяма.

Условие да не се разболеете, когато тичате навън през зимата, е да не спирате. Когато не ви останат сили да се приберете у дома, (също като след здраво къртене)а тялото ви е загрято и вероятно мокро, то тогава съществува риск от изстиване.

Веднага след като приключите с тичането, добр е да си вземете душ, като не са за препоръчване големите температурни разлики.

Статията е предоставена от Здраве орг

Преди да започнем тренировките, трябва да си намерим удобни, меки обувки (най-добре кецове или маратонки), къси спортни пан­талони и фланелка, анцуг или панталони и пуловер. На тренировките трябва да се обличаме леко и удобно. При хубаво време обличаме фланелка, къси панталони, чорапи и ке­цове или маратонки. През лятото се препоръчва да се ходи и бяга бос (по тревата или плажа) само с панталони или бански костюм. При по-хладно време трябва да се слага фланела с дълъг ръкав и анцуг. През зимата се добавя яке, шапка и ръкавици.

Хранене

По време на тренировки се храним нормално, без да увеличаваме количеството и калоричността на храната. Ако искаме да се отър­вем от няколко килограма тегло, прилагаме диета, ограничаваща консумиране на въглехидрати (картофи, тестени изделия, слад­киши, хлебни изделия), замествайки ги с плодове и зеленчуци.

Тренировката не бива да започва веднага след хранене. Ходе­нето или бягането трябва да започнат час до час и половина след хранене. При изключителни случаи може преди заниманието да се поеме малко количество храна, като се избягват течностите. Не се препоръчват газирани напитки. По време, преди и след завършване на тренировката се забра­нява пушене.

Лична хигиена

Упражненията по време на тренировка предизвикват загря­ване и изпотяване на цялото тяло като при къртене и събаряне. Затова след завършване на тренировката трябва да се вземе душ, да се избърше тялото със суха кърпа и в лежащо положение да се почива от 15 до 20 мин. Не трябва да се забравя запотената фланелка и чорапите да се изперат.

Дишане

По време на ходене дишането трябва да бъде равномерно и рит­мично. Ако въздухът е чист и топъл, може да се диша с уста и нос. При замърсен и прашен въздух като при услугите кърти чисти извозва, силен вятър и студ най-добре е въздухът да се вдишва през носа на всеки 3—4 крачки и да се издишва през устата в следващите 3—4 крачки. Не се препоръчва задържане на въздуха.

Дължина на крачката

Дължината на крачката зависи от дължината на краката и техниката на ходенето. Тя е средно от75до100см. Въпреки че дължината на крачката определя бързината на ходенето и бързо може да направите доставка на цветя в София, изкуст­веното удължаване на крачката не се препоръчва. Дългата крачка причинява извиване на трупа, разваля се стилът на ходенето и като резултат от това се явява бърза умора. Трябва да се ходи естествено и свободно, без да се напрягат мускулите все едно къртите и прекомерно да се удължава крачката. Запазването на нормална крачка ще ни осигури плавност и икономичност на движението.

Темпо на ходене

Броят на крачките в минута това е темпото на ходене. Темпото се различно за различните хора. Не се препоръчва бързо,  темпо на къртене и ходене, понеже съкращава дължината на крачката, увеличава усилието от страна на ходещия и като резултат от това се нама­лява скоростта на ходене и по-бързо се явява умора. Следователно трябва да се стремим да ходим с такова темпо, което гарантира приятно ходене и равномерно натоварване на нсички мускули и вътрешни органи.

Източник: Свят.ком

И тъй, духовно пробуденият човек е далеч от това да страда от непрекъснати принудителни и нежелани от него прераждания, той не се преражда освен с негово съгласие и по негово желание, а съзнанието му не прес­тава да е будно – това поддържане на съзнанието зависи от достигнатия етап на духовно развитие. Много от хората, които четат тези редове, са отчасти наясно с миналите си прераждания и техният интерес към тази тема се дължи на това полуосъзнаване и на разпознава­нето на истината. Други, сега в тяло, притежават различ­ни степени на осъзнаване, достигайки в някои случаи до пълно припомняне за миналите си съществувания. И бъди уверен, скъпи ученико, че когато достигнеш опре­делена степен на духовно събуждане (а ти може вече да си я достигнал), ще си оставил зад себе си несъзнател­ното прераждане и след като си напуснал настоящето си тяло, няма да се преродиш, докато не си готов и не го пожелаеш, а след това ще носиш със себе си постоянния спомен за всичко, което си избрал да носиш със себе си в новия си живот. Затова престани да се тормозиш за принудителното прераждане и спри да се тревожиш за своята въображаема загуба на съзнание в бъдещите си животи. Духовното постижение е бавно и трудно, но всеки спечелен инч те придвижва напред и ти никога не можеш да се върнеш обратно, нито да изгубиш и най-малката част от това, което си спечелил.

Дори тези, които се прераждат несъзнателно, каквито са повечето представители на хората, в действител­ност не са се преродили против своята воля или желание. Напротив, те са се преродили, защото са го искали, защото техните вкусове и желания създават копнежи, които само новият живот в плът и кръв може да удов­летвори. Докато хората продължават упорито да желаят материалните неща, тези на плътта и на материалния живот, и не са способни да се освободят по своя воля от подобни неща, дотогава ще бъдат привличани към пре­раждането, в което подобни желания могат да бъдат удовлетворени или осъществени. Но когато човек, бла­годарение на опита си от своите минали прераждания, се е научил да вижда нещата такива, каквито са, и да разбира, че тези неща не са част от неговата истинска природа, тогава упоритото желание отслабва и накрая съвсем изчезва и този човек се освобождава от действи­ето на Закона за привличането, като не се налага да се преражда, докато за това не го подтикне някакво висше желание или копнеж, защото еволюцията на човешкия род води до появата на нови епохи и хора. Все едно че някой се е издигнал над земната атмосфера, извън зона­та на земното притегляне, а след това изчаква там, докато земята се върти под него и докато той не види, далеч под себе си, мястото, което иска да посети. След това всичко, което трябва да направи, е да се спусне, докато силата на гравитацията, упражнявана от земята, не го притегли към желаното място.

Идеята за принудителното прераждане е страшна за ума на обикновения човек и с право, защото нарушава интуитивния му усет за справедливостта и за истината на този велик закон на Живота. Ние сме тук, защото искаме да бъдем, в съответствие със Закона за привли­чането, функциониращ съобразно нашите желания и стремежи – да, често и копнежи – след нашето напускане на последната ни квартира от плът и кръв и след периода на почивка, който винаги следва след живота. Никога няма да бъдем на друго място или в някой друг живот, освен заради същия този закон, задействан по същия този начин. Напълно вярно е, че времето между два живота ни предоставя възможността да получим по един по-ясен начин висшето познание на Духа, отколкото когато сме разсейвани от материалните неща, но дори и с тази допълнителна помощ нашите желания често са достатъчно силни, за да ни накарат да отхвърлим вни­мателните напомняния на Духа кое е най-добро за нас (точно както самите ние правим в ежедневието си) и позволяваме да бъдем уловени в потока на желанието и да бъдем тласнати към прераждане при такива условия, които да ни дават възможност да проявим и изразим тези желания и копнежи. Понякога гласът на Духа до известна степен ни влияе и ние се раждаме в условия, които са компромис между учението на Духа и по-груби­те желания, като резултатът от това е живот, разкъсван от противоречиви желания и непрекъснати копнежи – но всичко това е обещание за по-добри условия в бъдеще. Когато човек се е развил дотолкова, че да бъде отворен за въздействието на Духовния ум в своя физи­чески живот, може да бъде сигурен, че следващият му избор на прераждане ще бъде направен с пълното одоб­рение и с цялата мъдрост на тази по-висша част от неговия ум и че старите грешки ще бъдат избегнати.

Като едно общо положение на истината можем да кажем, че тези, които наистина чувстват вътре в себе си съзнанието, че винаги са съществували и са предопреде­лени за едно вечно съществуване, няма защо да се стра­хуват относно бъдещите си безсъзнателни прераждания. Те да достигнали до етапа на съзнанието, при който оттук нататък ще осъзнават целия процес на бъдещи преражда­ния и ще извършат промяната (ако желаят да я извършат) така, както човек сменя мястото, на което живее, или заминава от една страна в друга. Те са „освободени“ от -необходимостта на безсъзнателното прераждане, от сля­пото желание, което е било тяхна участ в миналото и което е съдбата на голямата част от човечеството.

И сега, след този дълъг увод, нека видим какво наистина представлява духовната еволюция по начина, по който я представят йогите.

Философията на йога учи, че човек е живял винаги и ще живее винаги. Че това, което наричаме смърт, е само един сън, от който ще се събудим на следващата сутрин. Че смъртта е просто временна загуба на съзна­ние, а животът е непрекъснат и неговата цел е развити­ето, растежа, разгръщането. Че ние сме във Вечното настояще, в което винаги сме били. Душата е Истинс­кият човек, а не просто придатък или допълнение към неговото физическо тяло, както изглежда много хора считат. Тази душа може да съществува както в тялото, така и извън него, въпреки че някои опитности и позна­ние могат да се придобият единствено благодарение на физическото съществуване. Че в момента разполагаме с тела, само защото се нуждаем от тях, а когато се развием над определена точка, няма да се нуждаем от този вид тела, които притежаваме сега, и ще бъдем освободени от тях. Върху по-грубите нива на живота душата е живяла в далеч по-материални тела от нашето, а върху по-висшите нива тя ще живее в по-фини тела. Когато изживеем своя земен живот, напускаме тялото и влизаме в състо­яние на покой и почивка в пълна изолация, след което се прераждаме в тяло и условия, отговарящи на нашите потребности и желания. Истинският Живот е наистина една поредица от животи, от прераждания, и настоящият ни живот е просто един от безкрайния брой на досегашните ни жи­воти, настоящият ни Аз е резултат от преживяванията, придобити в предишните ни съществувания.

Философията на йога учи, че душата съществува от векове, пробивайки си път през безброй форми, от низшите към висшите, като винаги върви напред. Тя ще продължи да се развива и разгръща безброй епохи, пре­минавайки през безброй форми и етапи, но винаги ще се издига все по-високо и по-високо. Вселената е велика и необятна и за нейните обитатели съществуват безброй светове и планети и ние ще престанем да сме обвързани със Земята в мига, в който се окажем подготвени да се насочим към по-висши сфери и нива. Йогите учат, че макар и по-голямата част от човечеството да се намира в безсъзнателния етап от духовната еволюция, все пак има и много хора, които са се събудили за истината и развиват духовното съзнание за истинската природа и бъдеще на човека и на тези духовно пробудени хора никога няма да им се наложи отново да минат през веригата на непрекъснатото неосъзнавано прераждане, а тяхното бъдещо развитие ще бъде върху осъзнатото ниво и те ще се радват на едно непрекъснато разгръщане и развитие, вместо да бъдат^просто пионки върху шах­матната дъска на Живота. Йогите учат, че има много форми на живот, които са по-нисши от тези на човека, толкова по-нисши, че не можем да си ги представим. И съществуват степени на живот, които са толкова над настоящето ни ниво на развитие, че умът ни не може да го разбере. Душите, които са преминали по Пътя, по който сега вървим ние, нашите по-големи Братя, непре­къснато ни помагат и окуражават и често ни протягат ръка за помощ, макар ние да не я разпознаваме. Върху нива, далеч извън нашето, съществуват разумни същес­тва, които някога са били хора като нас, но са се издиг­нали толкова високо по стълбата на еволюцията, че сравнени с нас, са ангели и архангели и ние също някога ще станем като тях.

Философията на йога учи, че ВИЕ, който четете тези редове, сте живяли много, много пъти. Живяли сте като нисши форми на живот, проправяйки си постепенно пътя нагоре по стълбата на развитието. След като сте преминали към човешкия етап на съществуване, сте живели като пещерен човек, обитател на скални жилища, дивак, варварин; воин, рицар, свещеник; учен от Средновековието; сега в Европа, после в Индия; друг път в Персия; на Изток; на Запад. Вие сте живели във всички епохи, във всички климатични условия, сред всички народи и раси, преминали сте през своите преживявания, изиграли сте ролята си и сте умрели. Всеки живот ви е донесъл нови преживявания и опит; във всеки живот сте научавали своя урок; извличали сте поука от грешките си; израствали сте, развивали сте се и сте се разгръщали. И когато сте напускали тялото и сте влизали в периода на почивка между две прераждания, споменът ви за отминалия живот постепенно е избледнявал, но на него­вото място е оставал резултатът от опита, който сте натрупали. Така както е възможно да не си спомняте кой знае какво за определен ден или седмица от живота си преди двадесет години, но все пак преживяванията ви от този ден или седмица са оставили неизличими следи във вашия характер и са оказали влияние върху всяко ваше действие след това, по същия начин, въпреки че може да сте забравили подробностите за предишните си същес­твувания, те все пак са оставили своя отпечатък върху душата ви и вашият ежедневен живот в момента е това, което е, благодарение на тези минали преживявания.

След всеки живот има нещо като обобщаване на преживяванията и резултатът, истинският резултат от преживяванията, се превръща в част от новия Аз, който не след дълго ще си потърси ново тяло, в което да се прероди. Но при мнозина не се наблюдава пълна загуба на спомена за миналите прераждания, като всеки път, заедно с новия етап от нашето развитие, ние отнасяме със себе си още малко съзнание и много от нас днес от време на време си припомнят случайно разни неща от миналите си прераждания. Виждаме някоя гледка за първи път, а ни се струва удивително позната и все пак не може да сме я виждали преди това. Има някакъв натрапчив спомен, който ни безпокои. Можем да видим къртина, някой стар шедьовър, и инстинктивно усещаме като че ли сме го съзерцавали вече в някакво неясно минало и въпреки това никога преди това не сме го виждали. Четем някоя стара книга и тя ни се струва като стар познат и въпреки това не си спомняме някога през живота си да сме я виждали. Чуваме някаква философска теория и незабавно я „възприемаме“, като че ли е нещо, което сме познавали и обичали от детството си. Някои от нас учат разни неща, като че ли ги преговарят – и в действителност точно за това става въпрос. Раждат се деца и от най-ранно детство се превръщат във велики музиканти, художници, писатели или артисти, въпреки че родителите им не притежават никакви подобни за­ложби. Шекспир произлиза от семейство, чиито предс­тавители не са притежавали никакви способности и дар­би, но удивлява света. Тези като Абрахам Линкълн са с подобен обществен произход, но когато се налага да поемат отговорност, демонстрират забележителен ге­ний. Тези и много други неща могат да се обяснят единствено с теорията за предишния живот. Срещаме хора за първи път и оставаме с ясното убеждение, неза­висимо от протестите на здравия ни разум, че ги позна­ваме отпреди, че в миналото са били нещо за нас, но кога, О!, кога?

Някои предмети ни се отдават твърде леко, докато за овладяването на други трябва да полагаме огромни усилия. Някои занимания ни допадат твърде много и без значение колко препятствия ни делят от тях, ние си пробиваме пътя до работата, която ни доставя удоволс­твие. Пред нас се изпречва непредвидено препятствие или обстоятелствата, в които сме попаднали, изискват от нас да проявим необичайни способности или качества и изведнъж, о, Боже!, оказва се, че сме способни да решим проблема. Някои от най-великите писатели и оратори са откривали своята талант „случайно“. Всички подобни неща се обясняват с теорията за духовната еволюция. Ако наследствеността е всичко, как така ня­колко деца от едни и същи родители са толкова различни едно от друго, от своите родители и от своите роднини от двете страни на рода? Дали всичко е въпрос на наследственост? Кажете ни в такъв случай от кого е наследил своя гений Шекспир?

Можем да изнасяме аргумент след аргумент, за да докажем основателността на прераждането, но каква полза от това? Човек може да го приеме на интелектуал­но ниво и да допусне, че това е разумна и функционална хипотеза, но кое интелектуално понятие някога е осигу­рило покой на душата – дало й е това усещане за реал­ност и истина, което да й позволи да се спусне в долината със сянката на смъртта, без да се колебае, с усмивка на лице? Не! Подобна увереност идва единствено със свет­лината, която Духовният ум пръска върху нисшите мис­ловни способности. Интелектът може да подреди фак­тите и от тях да стигне до начина на действие, но душата се удовлетворява единствено от ученията на Духа и докато не ги получи, ще усеща това безпокойство и несигурност, които възникват, когато интелектът се раз­гръща и задава този могъщ въпрос „Защо?“, на който самият той не може да отговори.

Единственият отговор на въпроса „Съществува ли прераждането?“ е „Познава ли го душата ти като тако­ва?“. Докато душата не почувства сама, че теорията е вярна, защото съответства на вътрешното й убеждение, няма смисъл този въпрос да се доказва. Душата трябва сама да го познае, трябва сама да отговори на собстве­ният си въпрос. Вярно е, че представянето на теорията (наричаме я „теория“, въпреки че йогите я познават като факт) ще събуди в ума на някои хора някакви спомени, може да им даде смелостта да приемат като разумни полуоформените мисли и въпроси, които се въртят в ума им от години, но това е всичко, което тя може да направи. Докато душата не схване и „почувства“ истината за прераждането, тя трябва да се скита безцелно, действай­ки върху подсъзнателното ниво на живота, прераждайки се принудително под натиска на собствените си желания и копнежи, губейки до голяма степен своето съзнание. Но след като душата е започнала да „чувства“ истината, тя никога не е същата, носи със себе си спомените за миналото, понякога бледи, а понякога ясни, и започва да проявява съзнателен избор в сферата на прераждането. Точно както растението функционира върху несъзнател­ното ниво, животното върху полусъзнателното ниво, а човекът върху нивата с постепенно нарастващо съзна­ние, по същия начин човек постепенно се развива от несъзнателното ниво на прераждане към полусъзнател­ното ниво и след това още и още, увеличавайки от етап на етап своето съзнание, докато не започне да живее върху съзнателното ниво както в своя физически живот, така и по време на почивка между две прераждания и при новото си раждане. Сред нас и днес съществуват хора (съвсем малко на брой наистина, но много повече, отколкото въобще можете да си представите), които осъзнават напълно миналите си прераждания и които са такива още от най-ранното си детство, само дето докато са били бебета, са били в някакво съноподобно състоя­ние, докато техният физически мозък не се развие дос­татъчно, за да позволи на душата да мисли -ясно. В действителност много деца като че ли имат едно смътно съзнание за миналото, но страхувайки се от коментарите на своите по-възрастни близки, се научават да потискат тези откъслечни спомени, докато те не избледнеят на­пълно.

На тези, които не са се събудили за истината за прераждането, тя не може да бъде наложена със силата на аргументите, а тези, които „чувстват“ истината за него, не се нуждаят от аргументи. Затова в настоящето кратко представяне на теорията няма да се опитваме да я доказваме. Тези, които четат този урок, са привлечени от проблема заради интереса, събуден в някой минал живот, въпреки че все още може да не са достигнали до точката, в която могат напълно да го възприемат.

Мнозина от тези, в които истината за положението на нещата се е събудила благодарение на най-вътреш­ните им чувства или на откъслечни спомени, проявяват нежелание да я възприемат напълно. Страхуват се от идеята да бъдат преродени без тяхно съгласие или знание. Но както вече казахме, този страх е безпочвен, защото ако те наистина са започнали да „чувстват“ истината за прераждането, времето на подсъзнателната им проява върху това ниво е отминало.

Много хора казват, че нямат желание да живеят отново, но в действителност имат предвид, че не биха искали да изживеят отново същия живот, който са живя-ли – разбира се, че е така, не биха искали да имат отново същите преживявания, но ако в живота има и едно-единствено нещо, което харесват: някой пост, който биха искали да заемат; желание, за което чувстват, че трябва да бъде удовлетворено, за да бъдат щастливи, в такъв случай те настина искат да живеят отново, за да си осигурят нещата, които им липсват. Те са тук, защото са искали да са тук, или имат желания, които крещят за удовлетворение, и ще живеят отново точно в такива условия, които са необходими за удовлетворяването на техните желания или стремежи или които е вероятно да им осигурят опита, необходим за по-висше духовно раз­витие.

Пред ученика, който се занимава с темата за духов­ната еволюция, се открива огромен свят от факти. Върху историята и развитието на човечеството се хвърля нова светлина и се открива съвсем ново поле за изследвания. Трябва да устоим на изкушението да се заемем с това разклонение на темата, тъй като то ще ни поведе към примамливи пътища, по които ни е забранено да поема­ме в тези елементарни уроци заради липсата на доста­тъчно място. Имаме обаче място, за да се спрем накрат­ко върху тези въпроси.

Земята е само една от групата планети, принадле­жащи на нашата Слънчева система, като всяка от тях е тясно свързана с останалите по силата на Великия закон на духовната еволюция. През системата на планетите преминават великите вълни на живота, пренасяйки със себе си цивилизация след цивилизация от една планета на друга. Всяка цивилизация остава на всяка от планетите определено време и след като се развие до определена степен, преминава върху следващата планета, разполо­жена по-високо върху стълбата на еволюцията, където открива условия, които са по-подходящи за нейното развитие. Това развитие от планета на планета обаче не е периодично, то е като спирала – всеки следващ кръг се издига едно ниво по-нагоре.

Да си представим душа, която живее върху някоя от планетите на нашата планетна система в относително неразвито състояние на духовното развитие – заемаща някое ниско място върху стълбата на еволюцията. Душа­та придобива опита, характерен за това ниво в рамките на няколко прераждания, и след това е отнесена към следващата по-горна планета във веригата заедно с ос­таналата част от представителите на своята цивилиза­ция и се преражда там. В този нов дом тя заема място, което определено е по-високо от мястото, на което е била последния път – цялата й цивилизация образува тук ядрото на нова раса, като някои от нейните представи­тели са пионерите, а другите идват след тях. И все пак тази по-висша степен (сравнена с нивото на току-що напуснатата планета) може да е разположена много по-ниско върху стълбата на прогреса в сравнение с другите народи, живеещи на същата планета. Някои от народите, разположени на най-ниското стъпало на стъл­бата на еволюцията върху тази земя, може да са били съвсем близо до най-високото ниво на развитие на пос­ледната планета, населявана от тях, и въпреки това те са отбелязали значителен прогрес с тази промяна – най-ви­сокото ниво на една по-долна планета представлява по-ниско ниво на развитие в сравнение с най-ниския етап на следващата по ред планета във веригата на еволюци­ята. Много от народите, които преди са живеели върху Земята, следи от които откриваме от време на време, са се издигнали на по-високо ниво на развитие. Историята ни показва, че при развитието на земята се редуват различни цивилизации, изиграват своята роля на сцената и след това си отиват – къде? Окултната философия осигурява липсващото звено в обяснението на ситуаци­ята. А нашата цивилизация се е развила от нивото на каменната ера и от още по-ниско ниво дори и ще про­дължи да се развива, а след това ще си отиде, отстъп­вайки мястото си на някоя нова цивилизация, която дори в момента може би изпраща своите пионери от някоя друга планета.

Това не означава непременно, че всяка цивилизация, за която ни разказва историята, е напуснала земята. Напротив, окултистите знаят, че някои, а всъщност по­вечето от известните на историята цивилизации, са се преродили в някои от днешните народи. Объркването се обяснява с факта, че всяка раса притежава няколко под-раси, които всъщност принадлежат към основната раса. Окултистите знаят например, че древните египтяни, римляните, древните гърци, атлантите, древните перси и т.н. в момента живеят върху тази земя, т. е. душите, които преди това са били преродени в посочените наро­ди, сега са преродени в някои от съвременните народи. Но има и други раси, праисторически раси, които са напуснали изцяло земята и са се изкачили на по-високи нива върху по-висшите планети. Има много планети, които са на по-ниско стъпало върху стълбата на еволю­цията в сравнение с нашата земя, а има и няколко, които са разположени по-високо, към които ние се движим. Съществуват, разбира се, други слънчеви системи, други вериги от слънца, други под-вселени (ако ни извините за използването на този термин) и всичко това е пред всяка душа, без значение колко нисша или колко скромна е.

Нашата цивилизация в момента преминава през много важен период на развитие. Тя прави прехода от безсъзнателното ниво на духовното развитие към съзна­телното ниво. Много хора вече са достигнали до своето съзнателно ниво и още повече се събуждат за него. В последна сметка цялата цивилизация ще стигне до него. Това постепенно пробуждане за духовното съзнание е

причината за цялото вълнение в света на мисълта – за това скъсване със старите идеали и форми, за този копнеж към истината, за лутането между новите и преформулираните стари истини. Това е много важен пе­риод от историята на човечеството и мнозина твърдят, че той предполага възможното разделяне на цивилиза­цията на две подцивилизации, едната от които ще бъде завладяна от духовното съзнание и ще изпревари друга­та подцивилизация на своите по-бавни братя, които трябва да напредват постепенно. Но цивилизацията от­ново ще се обедини, преди да напусне земята, защото е свързана в едно цяло от Закона за духовната причина и следствие. Всеки от нас се интересува от напредъка на другите, не само защото сме братя, но защото собстве­ната ни душа трябва да чака, докато не се развие цялата цивилизация. Разбира се, по-бързо развилата се душа не е длъжна да се преражда, само защото нейните по-бавно развиващи се братя трябва да го правят. Напротив, високоразвитата душа прекарва дълго време в чакане върху високите нива на Астралния свят, докато нейният по-бавен брат осъществява своята еволюция с непрекъс­нати прераждания. Пребиваването върху висшите нива осигурява на развитата душа голямо щастие и полза, както беше обяснено в предишните уроци. Много от тези „изчакващи души“ обаче избират да жертват своята заслужена почивка, като се връщат на земята, за да помогнат и издигнат своите братя, като го правят или под формата на астрагани помощници, или дори чрез целенасочено и съзнателно прераждане (което не е не­обходимо за тяхното развитие), при което нарочно вли­зат в тяло от плът, с всичките му ограничения, за да помогнат на своите по-слаби братя по пътя им към целта. Великите учители на народите в основни линии са били представители на тези, пожертвали себе си души, ._ които доброволно са се „отказали от небето“ заради любовта си към своите ближни. Много е трудно да си представим каква голяма жертва е това – това връщане към сравнително слабо развитата цивилизация от едно високо ниво на духовно развитие. Все едно Емерсън да стане мисионер сред бушмените.

Към каква цел върви цялата тази еволюция? Какво означава всичко това? От най-нисшите до най-висшите форми на живот – всички са върху Пътя. Към какво място или състояние води Пътят? Нека се опитаме да отговорим, като ви помолим да си представите пореди­ца от милиони кръгове, разположени един в друг. Всеки кръг означава ниво на живот. Външните кръгове са из­пълнени с живот в неговите най-ниски и най-материални нива – колкото по-близо до центъра е един кръг, толкова по-висши форми съдържа – докато хората (или това, което е било хора) не станат като богове. Но формите на живот се развиват още повече до нива, които човешкият ум не може да си представи. А какво има в центъра? Мозъкът на цялото Духовно Тяло – Абсолютът – Бог!

И ние пътуваме към този център!

Кожата се състои от три главни слоя: външен (епидермис), среден (дерма или истинска кожа) и долен (хиподерма или подкожен слой).

Епидермисът се състои от няколко слоя микроскопично дреб­ни клетки. Клетките на най-долния от тези слоеве, наречен за-родишев, се размножават постоянно и постепенно се изтласкват към повърхността на кожата. След време те се изпълват с ро­гово вещество и образуват най-повърхностния слон на епидер­миса. Роговите клетки непрекъснато се излющват и отпадат, но този процес се извършва много бавно и у здравия човек той остава незабележим.

Дермата (истинската кожа) се състои от тънки влакна — съединителна тъкан, събрани на снопчета, и от особени ела­стични (колагенни) влакна, на които се дължи еластичността на кожата. Кожата на младите хора е гладка, опъната и ела­стична, защото е много богата на еластични влакна. С течение на времето обаче тези влакна изтъняват, еластичността и бро­ят йм се намалява и затова кожата на възрастните става от­пусната, нееластична и сбръчкана, което най-ясно се вижда по лицето и шията.

В дермата съществува още гъста мрежа от кръвоносни съдо­ве и нерви. В нея има много мускулни влакна, които с вътреш­ния си край са съединени с корена на косъма. Когато те се съкратят, космите се изправят и кожата става грапава („гъша кожа“).

Хиподермата (подкожният слой) се състои от преплетени снопчета влакна от съединителна тъкан. Те свързват дермата с подлежащите тъкани. Като се разклоняват, снопчетата обра­зуват хлабава мрежа, изпълнена със зрънца от подкожна маз­нина. Тази мазнина придава закръглената форма на тялото и тъй като е лош проводник на топлината, го предпазва от изстудя­ване и е добре за здравето. Тя не е равномерно,натрупана по тялото и количеството й зависи от възрастта, пола, храната, физическото напрежение и др. У жените тя се натрупва най-много в коремната област, по бедрата и седалището.

В дермата и хиподермата се намира също и гъста мрежа ог лимфни съдове, нерви и нервни повлекала. Свободните нервни окончания възприемат усета за болка. Други нервни апарати с различно устройство възприемат усета за допир, натиск, за топлина или студ, за сърбеж, парене и гъдел.

Цвят на кожата. Той зависи от няколко фактора. Най-глав­ният от тях е кафявият пигмент м е л а н и н, който се намира под формата на зрънца в клетките на най-долния слой на епидер­миса. Количеството му не е еднакво у различните хора. Мур­гавите хора имат повече меланин от русите. Кожата на де­цата, девойките и младежите съдържа сравнително по-малко пигмент и е по-тънка. Тя има повече кръвоносни съдове, зато­ва е и по-розова, нежна и свежа. Друг фактор, от който зави­си цветът на кожата, е нейната прозрачност, а тя зависи от дебелината на кожата. С възрастта епидермисът задебелява, загрубява и кожата става по-тънка, в нея настъпват необра­тими процеси на остаряване. Цветът на кожата зависи още от розовочервения цвят на кръвния пигмент (хемогло­бин) в капилярите и от жълтеникавия цвят на пигмента на роговото вещество (кератин) в епидермиса. Под влияние на ултравиолетовите лъчи (от слънцето или от квар­цова лампа) количеството на меланина бързо се увеличава и вредното проникване на тези лъчи в дълбочината на тялото се намалява.

Кожни жлези. Те са два вида — потни и мастни.

Потната жлеза представлява тънка тръбичка, която се отваря на повърхността на кожата в отделна потна пора. Вътрешният край на тръбичката е кълбовидно навит. Човек има от 2 до 15 милиона потни жлези, разпределени в кожата неравномерно. Най-богата на потни жлези е кожата на дла­ните, подмишничните ямки, слабинните гънки, стъпалата, чело­то и гърба. Потоотделянето се влияе от нервната система, за­това при силна уплаха или вълнение човек се изпотява.

Мастните жлези се намират в дермата. Те са прида­дени към косъма и се отварят в космеиото каналче. В кожата на човека има около 900 000 мастни жлези, които.отделят 2—3 г мастен   секрет   дневно.   Те са   пръснати   по цялата   кожа (без стъпалата и дланите), но са разположени най-гъсто по главата, лицето, гърба и гърдите. При обилна мастна секре­ция кожата и косата стават мазни, лъскави и еластични. При намалена секреция кожата е суха, грапава и дори напукана, а косата — суха и чуплива.

Косми и нокти. Косъмът се състои от стебло, корен и луковица. Стеблото е тази част, която се намира вън от ко­жата. Коренът му е скрит в кожата и започва с луковица. Ра­стежът на косъма се дължи на размножаването на клетките на луковицата му. До всяка луковица достигат нервно клонче и кръвоносни съдове, от които зависи състоянието й. В клет­ките на космите у младите хора има пигмент, който определя цвета на космите. Възрастните този пигмент се замества по­степенно с въздушни мехурчета, които придават белия цвят на косъма.

Между цветя и дебелината на косъма съществува зависи­мост. Русите хора имат най-тънък косъм (0,04 мм). По-дебел е косъм ьт у кестенявите и чернокосите лица. Русите жени имат около 140 000 косъма на главата си, кестенявите — около 110 000, чернокосите — около 100 000 косъма. Космите растат постоянно, но неравномерно. Те растат по-бързо през пролет­та и есента. За един месец косъмът израства 1 — 1 ‘/2 см. След определен срок — от няколко месеца (за ресниците) до някол­ко години (за косите), — косъмът у здравите хора опадва и на мястото му пониква друг. У различните хора одадват днев­но от 30 до 120 косъма. Броят на опадналите косми е индиви­дуален.

Ноктите нарастват вследствие размножението на клет­ките на корена им. Ноктите на ръцете за една седмица изра­стват 1 мм, а на краката — за 3—4 седмици с 1 мм. Нок­тите на младите хора израстват по-бързо, отколкото на възра­стните, а през лятото — по-бързо, отколкото през зимата. Ра­стежът и дебелината на ноктите, а оттук и тяхната здравина и трайност зависят от здравословното състояние на организма, от професията, пола, възрастта и др.

Ако емоцията е изразена бурно, тя може да породи пагубни резултати и реакции. Понякога гневът води до сбиване или друг тип рушително поведение. Възможно е да пострадат хора, физически или емоционално. Съ­щото важи не само за гнева. Ако се даде воля на страха, това може да причини голям стрес за човека, който го преживява, да го отчужди от другите и т. н. Не е трудно да се разбере, че така се натрупват отрицателни следи, които влияят отрицателно на бъдещето.

Като потискаме емоциите си, пак оставяме отрица­телна следа. Потискането е проявление на отблъскване­то. Настъпва, когато държим нещо вътре в себе си, залостваме го зад вратата и го заключваме там, скриваме някаква част от преживяванията си на тъмно, където те чакат, подхранвани от омраза, подходящата вторична причина, за да излязат навън. Тези емоции могат да се проявят по различни начини. Например ако потискаме завистта си към други хора, накрая тя може да се проя­ви в емоционален изблик или да си проличи в суровата ни преценка за хора, на които тайно завиждаме, дори да отричаме тази завист пред себе си. Подобни преценки са действия, основани на отблъскване, и също пораж­дат отрицателни кармични семена.

/Свят.ком – новини/

Здраве.

Старата норма за изчисляване на килограмите беше сантиметрите във височината без сто. Цифрата, която се получава, се смяташе за нормално тегло. Но според по-новите изчисления от тази последна цифра трябва да се извадят още десет процента. И това е също прибли­зително, тъй като всеки трябва да се съобрази с костната си структура, дали е дребна или едра, при което съответ­но и цифрата варира. Всичко, което се явява в повече, трябва да се отчете като наднормени килограми.

Често наднорменото тегло се явява още от детските години за радост на „грижливите“ родители. Обикно­вено натрупването на килограмите започва след 25-30-годишна възраст, а понякога и по-рано, като с напред­ването на възрастта се увеличават и килограмите, и в старческите години се получава една безформена маса.

Разяснителната информация около този проблем е не само недостатъчна, но често и невярна, поради кое­то в много случаи се идва до това гротескно състояние. Дори хора, които се интересуват от проблема, не могат да се ориентират.

Да се допуска трупане на наднормени килограми говори за нехайно и невежествено отношение към соб­ствената личност. Увлеченията по хапването често са скъпо платени. Не току-така големият руски учен Мечников казва, че осемдесет процента от болестите идват от корема, т. е. от това, което е сложено в него. А има и други учени, за които този процент е сто: те твърдят, че всички болести идват от лошо подбраната и прекомер­на храна.

Непрестанните реклами на напитки, храни, рес­торанти, новости в кулинарното изкуство, новости в хранителната промишленост и същевременно лице­мерните препоръки на медицината относно калориите и хранителния режим като че ли задружно са хипноти­зирали човека, който твърдо е повярвал, че най-важно­то нещо в живота му е точно яденето. Безспорно този въпрос е важен и заслужава внимание, но тук се полу­чава покваряване на човешката психика.

Не познавам човек, който да отложи обяда си зара­ди работата, но всекидневно виждам хора, които оста­вят работата си само защото е „дошло време за обяд“. В канцелариите, в предприятията още преди часовни­ковата стрелка да е дошла до 12, всички стават неспо­койни и бързат да затворят папки и работни кабинети. Точно в 12 часа е вече надпреварата в стола и места­та за ядене… А има и други, които още със ставането си сутрин започват да мислят какво ще се готви днес вкъщи и проблемът с храната се коментира през целия ден. Броят на тези хора е много по-голям, отколкото се предполага.

Има семейства, където ще видите цяла библиотека с готварски книги. Между тях ще забележите и книги за витамините и за гъбите, за киселото мляко, за рибата като храна и т. н. Да се знаят тези неща не е лошо, но когато това стане център на всекидневието, то води до израждане и на начина на живот, и на храненето.

Ако човек има правилно насочена култура в това отношение, той никога няма да допусне натрупване на излишните килограми и не ще си позволява при вся­ко хрумване да сяда на масата, изкушавайки се от вся­ка по-пикантна и вкусничка храна. Преди всичко той трябва да се научи да си дава преценка дали в момента е уместно да се храни, или не. Трябва да се научи да се вслушва в себе си – в своя вътрешен разум – разума на самата природа.

ВРЕМЕ ДА СЕ ЯДЕ Е САМО ТОГАВА, КОГАТО СЕ ЧУВСТВА ИСТИНСКИ ГЛАД.

Но не да се търси нещо по-пикантно, за да възбу­ди апетита, а поставеното да бъде най-простичкото. Търси ли се нещо по-апетитно, има ли избирателност, апетитът не е истински. Естественият природен апетит предизвиква отделянето на слюнка не само при серви­ране на най-простичката храна, но дори само при ми­сълта за нея.

Ако храненето се коригира и се формира природо съобразно, целият ни живот ще добие съвсем друг вид, всичко ще се промени.

Ако в нас заживее мечтата за красотата и хармони­ята, за стройна и красива фигура, мисълта ще се насочи и към формирането на тази красота. Под въздействие­то на тази мисъл ще се формира и храненето. Живата мисъл за красотата ще насочи целия ни начин на жи­вот, за да бъде постигната.

Този, който живее с отпусната психика и върви по течението на своите прищевки, като си по-хапва от всичко, на което се спре окото му, може само да очаква нежеланите гости: натрупване на патологич­ни тъкани, болестни състояния и накрая лекарски ка­бинети и болнични заведения.

Ако въпросът е добре изяснен и човек е наясно колко големи са пораженията в организма с всеки нат­рупан килограм, никой не би допуснал този пропуск.

Здравият човек не може да запази здравето си, ако не следи за поддържане на нормалното си тегло. Увели­чаването на теглото само до един килограм вече нару­шава вътрешното единство на организма – вътрешната хармония.

Формирането на човешкия организъм продължа­ва много години, като се започне от неговото раждане до пълното му израстване и формиране. Стремежът на вътрешните сили е да формира здраво и добре сложе­но тяло с добре действащи функции. Ако е подхождано с разбиране към изискванията на детето, резултатът е винаги здрав, красив, чаровен млад човек с пълноцен­ни функции. В този човек всичко е хармония с пулси­ращите скрити вътрешни сили, бликащи като извор.

Човекът в този вид е в пълната си физическа готов­ност. При него всеки орган е дошъл до максималното си развитие. Дробове, стомах, черен дроб, бъбреци -всичко работи с пълния си капацитет.

Ако този човек има разбирания и подхожда така, както трябва, за да ги поддържа, тези органи с безупреч­ните си функции могат да му служат десетки години.

Здравият човек е истински шедьовър на природата – красив и привличащ погледите. Очите на такъв човек са живи, блестящи и изразителни, наситени с привли­чащ чар. Кожата му е като меко кадифе, на която всич­ки порички, жлези и подкожни тъкани работят безуп­речно. Тази кожа няма нужда нито от кремове, нито от пудри, нито от каквито и да било мазила, тя има хубав тен и влажността и омазняването й се поддържат по естествен начин. Ставите на този човек работят като добре смазана машина и движенията са леки и хармо­нични. Гръбначният стълб е гъвкав и еластичен.

Жалко, че дори човек да израсте в тази съвършена форма, той не може да си даде сметка, че това съвър­шенство във външността му е плод на вътрешната хар­мония в организма му.

Ние често се гледаме в огледалото, но не за да си направим преценка като творение на природата и за да се погрижим за доброто стопанисване на тялото, а за да видим фризурата, цвета на дрехите, какво червило да сложим, с какви по-високи токове да се измъчим и т. н. Не се и помисля за здраво и смислено съществуване.

Например в топъл летен ден няма да излезем с об­лекло, което да даде възможност за пряко контактува­не със слънчевите лъчи, няма да обуем удобни и леки сандали, за да може и кожата на краката да контактува не само със слънцето, а и с обилна въздушна среда. За краткото време, в което ни се дава възможност да кон­тактуваме с естествената природна среда, се мисли за всичко друго, но не и за най-важното. В случая особена критика търпи мъжкото облекло с вечно дългите пан­талони и дългите ръкави.

Такива погрешни постановки в поведението на ци­вилизования човек по отношение към себе си са много и ако се замислим, много лесно ще ги открием.

Хората от племето Хунза не знаят много неща, кои­то ние знаем, но знаят добре как да отгледат децата си здрави и впоследствие да поддържат това здраве така, че животът им да протича без болести и неприятности до навършване и преминаване на столетие.

Студентите медици се обучават много години в ме­дицинската наука, но за съжаление те не научават най-важното за здравето, защото по-важно е не да се леку­ват болестите, а да не се допускат. Учебната програма би трябвало да бъде така формирана, че проблемите на профилактиката да са на първо място. Самите лекари не могат да запазят своето здраве – много от тях разви­ват най-тежки заболявания и животът им не е по-дъ­лъг от този на пациентите им.

Не можем реално да асимилираме това, което са постигнали хората от Хунза. Там животът продължа­ва обикновено до 120 години, а често и повече. Аме­риканската експедиция, която ходи да ги изследва, се срещна с човек на 145 години, който играеше волейбол на игрището. Столетниците са в силите си и работят наред с другите. Обикновената всекидневна разходка на столетника е около 10 километра по козите пътечки на планината. Децата не страдат от детски болести и не се имунизират. Там зъболекари няма, защото никой не страда от кариес. Няма и аптеки, защото лекарствата са излишни – здравият човек не се нуждае от тях. Наис­тина всичко това звучи като приказка на Шехерезада, но то е действителност на един остров на здравето на нашата планета сред болния цивилизован свят.

В нашият живот по-голяма роля играят модата и наслоените предразсъдъци. Ние не сме се научили да се вслушваме в гласа на природата, който дълбоко говори в нас, а той може да ни даде много повече, тъй като е винаги в наш интерес.

Аз не отричам, че трябва да се съобразяваме с изис­кванията на модните тенденции с приличния и изис­кан вид, но умният човек знае как да комбинира тези две неща. Когато един младеж запали първата си цига­ра, му става лошо – ето го съветът на природата. Този, който малко умее да мисли, веднага ще си направи преценка и няма да запали втори цигара. Но глупост­та, посредственото мислене вървят успоредно с цялото ни всекидневие и, разбира се, тази умна препоръка от природата се пренебрегва. Модните неудобни обувки докарват твърдини по краката, след време и пръстите се деформират и изкривяват, но на това не се обръща внимание, гледа се само външният вид. Разбира се, тези поразени крака ще дадат поражения и в целия орга­низъм, и впоследствие този човек няма да може да се справи с тежките заболявания на костната система, но и тук въпреки неудобствата мисълта не отива по-далеч от модата. По същия начин се подхожда и към първа­та изпита чашка алкохол, замайващ главата и наруша­ващ нормалната координация. За човека, който е още в детската си възраст или в ранна младост, всичко само го развеселява, защото тогава все още търси веселата и забавната страна на живота и се смее на всичко, ко­ето дава отклонение от нормалното, но тук имат вина възрастните, които проявяват същото лекомислие и не­простимо невежество.

Сигналите на природата са всекидневни.

Природата така е формирала човека, че при него всичко е пресметнато. Съвършенството на функции­те е добре съчетано с всички сигнални системи: тези сигнали са меки, търпими, те са нещо като майчините укори – майката, която с галенето укротява своето не­послушно дете.

Когато човек достигне своята зрелост, когато е из­раснал и вече оформен, органите в неговото тяло също са достигнали крайния си предел на развитие. Всеки орган е в тази си големина и развитие, която е необ­ходима за обслужването точно на нормалните килог­рами на човека. Размерът на бъбреците е съобразен с точното нормално тегло, сърдечносъдовата система е така обхванала цялото тяло, че и до най-отдалечените от сърцето клетки има съответните капилярчета и съдове за подхранване и почистване. Всичко в човека е като в идеално устроен завод, в който денонощно се работи без прекъсване.

Това е човекът в тази форма, в която той е предви­ден като съвършено произведение на природата – едно хармонично и завършено цяло.

Тази съвършена машина, дадена на човека от го­лемия майстор – природата, изисква само едно – да не се нарушава вътрешната й хармония на органично щастие.

Докато тази вътрешна хармония и единство същес­твуват, то и психиката е със съответното душевно рав­новесие и спокойствие. Това е човек, който има чувствс към веселото в живота, той се стреми към движението_: към дейност и работата го привлича и занимава. Него не го безпокои въпросът за смъртта – на него му се живее. Той обича песента, танца и веселите разговори. Стреми се към общуване с окръжаващите го и подхож­да към тях с любов. Вътрешните сигнални системи в  този човек работят добре и той е със силна интуиция.

Тези здрави инстинкти и тази здрава и красива форма обаче не се оценяват и скоро липсата на отно­шение и невежеството си казват думата. Потъпкването на здравите инстинкти става точно под влияние на не­вежеството и на наслойките от предразсъдъци.

Един от най-пагубните предразсъдъци в ниско кул­турните среди е, че яденето е необходимо, за да има човек сили, и колкото повече се яде, и то калорична храна, толкова по-добре. Под влияние на този предразсъдък майките и бабите започват своята пагубна работа. За резултатите от тази „грижлива“ агитация красноречиво говорят наднормените килограми. Всяка хапка, приета в повече, се лепи върху тялото. Килогра­мите неусетно се увеличават, но когато станат в повече и фигурата вече е сериозно пострадала, едва тогава не­разумният й собственик започва да се стъписва.

Още с увеличаването на нормалното тегло само с един килограм вътрешното сработване на органите, цялата вътрешна хармония на единство е вече нару­шена. Отежняването веднага се чувства, но то е мно­го слабо като сигнал и с лекомислие се отминава и от младия човек, и още повече от невежите му родители и заобикалящите го. Само с добавянето на един – два килограма пълната физическа готовност се нарушава, нещо, макар и малко, се загубва. Същевременно това отежнено състояние, което често се изразява в лек мързел и губене на деловия и инициативен дух, вече предразполага към залежаване с книгата в ръка или пред телевизора. И началото на трагедията е сложено. Килограмите се трупат, мързелът расте, за вътрешното хармонично единство вече не се мисли. Силите нама­ляват, но похапването е приятно.

С това обилно хранене, с даването на стомаха на извънредна от заплануваното от природата работа, той бързо изтощава силите си и престава да се спра­вя с възложените му задачи. Преумората води скоро до болезнени прояви, явяващи се в най-различни форми. Едно от най-честите заболявания в случая е гастритът – толкова разпространен днес.

В същото положение попадат и бъбреците, пре­уморени и претоварени с извънредната работа. С на­трупване на килограмите масите от токсични материа­ли непрестанно се увеличават. И тук се стига до същото преуморяване поради несправяне с възложените зада­чи. Колкото повече бъбрекът е уморен и не успява да се справи с дневната си задача, толкова повече работа се натрупва за утре. Явява се нова маса за филтриране, увеличена с изостаналите количества. Колкото повече се набират неасимилираните отрови, толкова повече работоспособността на бъбрека намалява, а токсич­ността в организма се увеличава. За тези органи, които се насилват да се справят със задачите си, вече няма по­чивка и крайният резултат е заболяването.

В това време освен прогресивното трупане на ток­сични материали започва натрупване на наслойки по стените на капилярите, като се започне от най-малки­те. Облагания стават в капилярите във всички органи, нито един не прави изключение. Постепенно се минава към по-големите кръвоносни съдове. Има ли облага­ния по кръвоносните съдове, притокът на кръв към този орган е вече намален. Функцията му намалява по­ради това, че той получава прекомерно храна и в не­говите тъкани вече се задържат отпадъчни материали, смущаващи нормалния му живот. Клетките му са недохранени и недопочистени. Започнат ли тези проце­си, това се отразява и върху психичното състояние на човека. Разумът на природата веднага си казва думата с промяна съответно и в настроението на човека, отна­чало леко понижено или с изразена раздразнителност  или потиснатост, които продължават да нарастват спо­ред характера на човека.

Обикновено хората не обръщат внимание на тези малки сигнали и продължават храненето в същото тем­по. През това време може да се появи и липса на апетит, което се демонстрира чрез голяма придирчивост към храната. Търси се обикновено по-вкусничко, по-пи-кантничко, слага се повече сол, киселина, подсладяване и т. н. Това се тълкува погрешно и обикновено роди­телите проявяват изключителна изобретателност, за да накарат капризното дете да „хапне“. Не се дава сметка какво голямо зло се причинява.

Прави се и друго – вика се лекар, понеже „детето не иска да яде“. И тук лекарят допуска същата фатал­на грешка, като предписва лекарства за апетит. Стре­межът е по изкуствен начин да се възбуди стомахът. Преумореният стомах, който в момента сигнализира за почивка, се принуждава да работи. Това напомня на ролята на камшика, когато конят уморен спира да вър­ви. Ударът го заставя да започне пак да тича, но преу­морен той пада.

Човекът, вместо да разбере и да даде правилно тъл­куване на сигналите на природата, се опитва да бъде по-умен от нея.

Друг сигнал на природата за нередностите в орга­низма е загубване на нормалното здраво настроение и поява на нервност, потиснатост, депресивност, които сменят обикновеното настроение. И при това положе­ние се проявява невежество и не се дава и съответното тълкуване. Появи ли се нещо от този род, причината започва да се търси отвън. Обикновено е виновен „ло­шият учител“ или някой в службата, който „се заяжда“, и пр. Безспорно, че има и такива случаи в живота, но те са много по-редки, отколкото си мислим, а ние трябва да се научим да даваме правилна преценка на тези про­мени в настроението на заобикалящите ни.

В нашия живот всеки път могат да се явят душевни травми, но ако човек е в добрата си здрава форма, те не го поразяват така дълбоко, както биха се отразили на този, който е с лабилно състояние. Здравият е устой­чив, докато болнавият може да разстрои състоянието се от незначителна причина. Той е лесно раним. Дребна причина може да наруши съня му за цяла нощ.

Това е картината, която може да се наблюдава с раз­виване на болестното състояние при началния й ста­дий, когато все още липсват характерните симптоми на развиващото се заболяване.

Природата продължава да изпраща сигналите си, но храненето не спира. Наслойките в организма про­дължават да растат. Те вече не са само в тънките капи­ляри и дребните кръвоносни съдове, а отиват и към по-големите артерии, по тялото започват да се трупат тлъстини, явяват се патологични изменения. Отрица­телните душевни настроения се засилват. Самият вид на човека започва да се променя. Няма я вече еластич­ната кадифена кожа, тя е сменила цвета си с по-неопределен замърсен цвят или е с жълт или сивкав от­тенък. Нормалното овлажняване се е заменило или с изобилно изпотяване, или със сухост. Може да се яви напукване на капилярите и разширяване на порите и т. н. Очите загубват жизнения си блясък, погледът е умо­рен. Лицето добива безжизненост. Може да се промени и стойката и положението на гръбнака. Симптомите са много и стига човек да ги потърси, ще ги открие.

Д-р А. Залманов казва: „Болестта е драма в две дейс­твия. Първото протича в тъжна тишина и при загасени светлини, а когато се яви болката, това е вече второто действие.“ „Второто действие“ – това са характерните симптоми на развиващата се болест.

Всеки от нас би трябвало да се научи да разпознава това „първо действие“, за което досега медицината не дава никакви наставления, за да се вземат и съответни­те мерки и да не се стига до „второ действие“.

Много неща трябва да се знаят, за да се научи циви­лизованият човек да чете умната книга на природата, да се научи да дава преценка на ранно развиващите се симптоми, за да предотвратява болестта навреме. Осо­бена пречка за правилното поставяне на въпроса са ре­дица наслоени в съзнанието на хората грешни научни предразсъдъци.

Най-същественото, което трябва да запомним е, че ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ ПО-МАЛКО, ДА СЕ ПОЛЗВА ПО-ПРОСТИЧКА ХРАНА, КАТО СЕ ПРЕЦЕНЯВА ДОБРЕ ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЯДЕНЕ. При липса на апетит веднага да се минава на на­мален хранителен режим или просто на глад. Може да се пропуснат няколко храненета до възстановяване на нормалната охота за хранене.

ЛИПСВА ЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ЯДЕНЕ, ВЕДНАГА ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ СЪС СПИРАНЕ НА ХРАНЕ­НЕТО ДО  ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АПЕТИТА. През това време може да се премине на сокове, на малко плодове или само на вода.

Особено тревожно е положението с наднорменото тегло. Допускането на натрупване на килограмите го­вори за слаба култура. Преди всичко човек трябва да има отношение към себе си, към своя вид, към собстве­ната си физика. Допуска ли се тлъст корем, свити раме­на, приведена походка, изкривен гръбнак и т. н., значи този човек не е научил най-главното, което трябва да знае. Грижата за „фасадата“ – за външния вид – трябва да съпровожда всекидневието от детството до послед­ния ден на живота.

Особено жалко впечатление правят децата, чии­то родители претъпкват с храна и деформират отрано детското телце. Често до това положение се сти: а с на­силствено хранене, макар че детето се противи да при­ема храната.

Когато детето се противи и се отказва от храната, значи в организма вече се развиват някакви процеси, може би още в съвсем начален стадий. Запазеният пър­вичен инстинкт веднага си казва думата. И ако родите­лят е с повече култура в тази област, веднага ще вземе мерки, като остави вътрешните сили на организма да се преборят с появилото се болестно състояние, без да ангажира организма и с излишна работа по храносми­лането. Само за няколко дни, а може и часове положе­нието се поправя.

Детето трябва да не се насилва и да се храни само тогава, когато то прояви желание. Всеки родител, който иска да има здраво и интелектуално дете, трябва да се доверява повече на инстинктите на детето, чрез което говори самата природа. Това е непосредственият език на природата.

При хранене на децата особено важно е да се следи желанието за приемане на храната м при първия сигнал на загубване на интерес към това, което е в чинийката, храната трябва да се отстранява. Честите пререкания между възпитатели и деца са претенциите на възпита­теля детето „да си изяде определената порция“. Това е фатална грешка, защото никой няма право да определя това, което другият трябва да изяде. За всекиго коли­чествата са различни и поради това, че в детето инс­тинктът все още не е покварен, то има чувството кога да спре. Но глупавият му възпитател се мисли за по-умен от природата. Най-големите поражения на детския ор­ганизъм са направени точно по този начин с насилието да се изяде предвиденото от възпитателя.

Детето и животното винаги знаят кога трябва да спрат яденето. Родителите, които убеждават своите деца да ядат, покваряват инстинктивните им усети. Стомахът трябва да е пълен, но не и препълнен. Пре­хранва ли се детето, то загубва този фин контрол над себе си. Поради това погрешно възпитание повечето хора на цивилизования свят са загубили този първи­чен инстинкт, а с него и контрола над себе си. Те нямат чувство кога да спрат яденето. Някои хора дотолкова са го загубили, че могат да ядат през целия ден, те са вечно гладни. И колкото и да са яли, те не чувстват ситост.

За да се стигне до това положение, вина има и нашата медицина с вечните препоръки за калории, белтъчи­ни витамини и пр. Нормите за необходимите дневни калории са високи за днешния начин на живот, когато липсва достатъчно физическо натоварване и движение. На такава висококалорична диета се поставят дори ле­жащо болните, които въобще не се движат.

Главното, което трябва да се помни, е, че човек ви­наги трябва да следи и да не допуска отклонения от нормалното си тегло, а при болестни състояния в ор­ганизма с някакви хронични страдания теглото тряб­ва да бъде още по-ниско, за да се облекчават болните и непълноценни органи. Излишните килограми създават повече работа на всички органи и системи. В нашето цивилизовано общество обаче се получава точно об­ратното – болните са по-наляти от здравите. Същевре­менно и по-възрастните хора допускат пълнота и това­рят с повече килограми и съответно с повече работа и бездруго амортизираните и отслабналите си органи.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА УСПЕХ ПРИ ЛЕКУВАНЕТО СИ, АКО НЕ СМЪКНЕ КИЛОГРАМИТЕ.

Голямо престъпление се прави от страна на ме­дицината, когато се дават препоръки за по-усилено и калорично хранене при лечението на каквато и да е било болест. Особено фатално се получава при тубер­кулозните заболявания. При увеличаването на теглото устойчивостта на организма срещу инфекциите нама­лява, а туберкулозата е едно от тези заболявания. Колкото теглото на човека е по-близко до нормалното, тол­кова устойчивостта на организма срещу инфекциите е по-голяма.

Само човекът с нормалното си тегло може да бъде в пълна физическа готовност. Жив пример за това са спортистите. Всички те владеят себе си, но с увелича­ване на теглото влошават и резултатите си.

За да бъде един мускул с необходимата еластичност, пъргавина и лекота в движенията, той трябва да има и съответната чистота, между мускулните влакна не бива да има никаква „ръжда“ във форма на тлъстини или каквито и да били други чужди субстанции.

Сега, във века на големите възможности, когато навсякъде се търси изящество и красота, да се ходи със затлъстял корем, с дебели и тлъсти крака, с плътен биволски врат, с деформиран ханш, говори за сериоз­на изостаналост. Около нас изобилстват хора, които вървят по улицата с безизразни лица, подпухнали очи, статични гръбначни стълбове, с потисната психика, отминаващи и невиждащи нищо от заобикалящата ги красота. Тях не ги радва нито светлината на слънцето, нито красотата на цветята в парковете и градините, нито богатата картина на шестващия пред нас живот.

Човек, който е в добрата си форма с добро здраве, вижда навсякъде красотата с цялата й колоритна гама. За него са радост припкащите дечица, лехите в гра­дината, той отчита всяка проява на човешкия гений. Той с лекота възприема и се влива в трудовия живот на човека, радвайки му се и възприемайки го с цялата му динамичност. Болният човек страни и се уединява динамичния поток на живота, който за него е гро­зен и непривлекателен. Но може би и това е сигнал на природата, с който трябва пак да намерим начин да се справим…

Човек преди всичко трябва да отговаря на името си ЧОВЕК. Той трябва да бъде в пълната си физическа и душевна хармония – стегнат, гъвкав, строен, олицет­ворение на физическа и душевна красота. Душевната красота не може да живее в едно деформирано от тлъс­тини и патологични изменения тяло, както и изпълне­но с токсични субстанции, тровещи и физиката, и пси­хиката на този човек. Отровено ли е тялото, отровена е и душата. Грубостта, жестокостта, скъперничеството, егоизмът, лакомията и т. н. са продукт на вътрешни смущения, а не само на погрешно възпитание.

Първото условие за постигане на пълна вътрешна хармония е НОРМАЛНОТО ТЕГЛО. Натрупването на тлъстини с патологични тъкани е агресия, насочена срещу самия човек.

Стремежът към красота ще премахне и лошите про­яви от нашия живот. Красивата линия на-фигурата не може да се осъществи, ако не се премахне лакомията. Тя винаги се съпътства с излишните килограми, а тех­ният спътник са болестите.

Основното при столетниците е това, че те са запази­ли мярката си във всяко отношение – скромна трапеза, трудов живот, пряк контакт с природата. Няма столет­ник с деформирана от тлъстини фигура. Наследили от родителите здравия начин на живот, главния източник на тяхното здраве и дълголетие, те го следват фанатич но цял живот като ценно наследство от някаква стара цивилизация, без да се влияят от новото. Тези хора гледат с подозрителност и недоверие на кулинарните измислици на цивилизацията като торти, сладоледи, майонези, конфитюри.

Постигнатото здраве, дълголетие и красота от тези хора е продукт на сериозни лишения от вкусните за нас храни и на много движение – ходене, гимнастика, спорт и активен начин на живот.

В действителност светът днес далеч не е цивилизован. В някои отношения той е много по-варварски, отколкото отминалите варварски епохи. Нашият свят е всъщност опасен и ужасяващ, заплашващ ни със Страшния съд под формата на бактериологични и атомни оръжия. Следователно ние живеем във времена, когато не е гарантирана сигурността на нашия живот, в епоха на преход между варварство и цивилизация. Това аз ще наричам култура, а цивилизация – истинската цел на човечеството.

В този момент човечеството няма друг избор освен да се развива към цивилизация, при която не съществуват три големи опасности за човешкия живот: болестите, мизерията и конфликтите. Организацията, която основах, е възприела за своя цел създаването на свят, освободен от тези заплахи. Първо и преди всичко, трябва да изкореним болестите, които са първопричината за всички останали нещастия.

Докато не сме в състояние да лекуваме физическите заболявания, въпреки всичките ни усилия, ще ни бъде невъзможно построяването на цивилизация. Личните биографии показват, че корените на нищетата са в болестите, които често са причина човек да загуби работата си или пък да не е в състояние да си намери такава. Следователно е възможно някои да понесат не само физически страдания, но и загуба на доходи. Това на свой ред има отрицателен ефект върху семейството, близките и приятелите.

Психическите заболявания или заболяванията на духа са причина за войните. Войната е конфликт от голям мащаб. Хората, които го предизвикват, обикновено се възприемат от обществото като герои. Те притежават огромна сила и интелект, но начинът, по който ги използват, показва, че страдат от някаква психическа болест.

Има и други примери за неправилна употреба на сила. Човечеството е направило много великолепни открития, но ги използва погрешно.

Да вземем примера с откриването на атомната енергия. Използвано правилно, това откритие ще направи възможно задвижването на влак или автомобил от източник, по-малък от пръста ни. Вместо това хората създадоха атомната бомба, която е в състояние да убие милиони хора. Самолетът, бърз и удобен начин за придвижване, беше превърнат в страховита машина за пренасяне на смъртоносни бомби.

Ако събудим душите си, тези изобретения ще ни помогнат да сътворим един прекрасен свят. Това е, което  Иисус е разбирал под небесно царство на замята, а Буда е наричал идеален свят на Майтрея. Когато Христос е проповядвал за небесното царство, човечеството не е било готово да възприеме тази идея. Културата не е била напреднала достатъчно, за да бъде възможно създаване на истинска цивилизация.

Сега материалната култура е толкова напреднала, че светът е станал почти изцяло обединен. Моите думи например могат да бъдат чути във всички краища на земното кълбо. Следователно материалните условия за създаването на цивилизован свят са почти изпълнени, но нашето съзнание не е достигнало до степен, в която да сме готови да използваме знанията и уменията си за възвишени цели.

Много често днес хората изпитват желание да вършат зло. Дори когато нямат този стремеж, смятат, че вършенето на добрини е глупаво, а честността и откровеността накърняват достойнството им. Те предпочитат да надянат маски и да изглеждат умни. Тяхната нагласа е противоположната на правилната и това е факт, който не мога да пренебрегна, въпреки че преди време и аз съм живял по същия начин. Смятах като всички, че е по-умно да напреднеш в света, вършейки бляскави дела. Но след като познах Бог чрез вярата, разбрах, че съм грешил и от тогава концентрирам усилията си в търсене на нещо, което ще облагодетелства другите, ще ги направи щастливи, ще ги зарадва и ще ги удовлетвори. От този момент живота стана по-добър за мен.

Когато започнем да гледаме на живота по този начин, откриваме, че ни се случват по-хубави неща и че сме по-щастливи. Колкото повече тази истина проникваше в живота ми, толкова по-ясно осъзнавах, че Бог наистина съществува. От тогава насам бях подлаган малко по малко на изпитания на вярата. Разбрах, че имам необикновено важна мисия. Изпитах неочаквано желание да споделя промяната, случила се с мен. За това сформирах организацията Секай Киюсей Кио (което означава “духовна група за подпомагане на целия свят”, известна в САЩ като Братството на Джорей или Световната Мисия) и започнах всички дейности, с които и сега съм ангажиран. Освен че разпространявам това послание по света, популяризирам и Джорей, метод за лечение и повдигане на индивидуалното съзнание. Джорей променя начина ни на мислене като разтваря негативните елементи. Мнозина, които са ги изпитали, чувстват необходимост да вършат добро.

Много мъдреци и пророци са обръщали внимание на темата за разплащането на човечеството, ако не създаде истинска цивилизация. Христос говори за Страшния съд, а Буда споменава краят на света. Мнозина си го представят като съдебен процес, случващ се не в ада, а в истинския свят, ръководен от някой като Будист Яма, царят на духовния свят.

Това не е вярно. Пророците говорят за изгрев на Епохата на Светлината, която ще пречисти светът и хората от отрицателното.

Светът претърпява смяната на светлината и тъмнината на много нива. Най-познатата е тази на 24-часовия цикъл на ден и нощ. В годишния цикъл през зимата лъчите на слънцето са най-слаби и ние живеем в период на тъмнина. През лятото лъчите са най-силни и това е период на светлина. Тези смени се наблюдават и на физическо ниво.

Съществуват 10 годишни и 100 годишни периоди на светлина и тъмнина в духовния свят, които се проявяват като години на мир, последвани от години на конфликти. Тези смени формират ритъм както и по-дългите цикли, продължаващи 1000 и дори 10 000 години.

Твърде дълго сме били в епоха на тъмнина, но сега навлизаме в епоха на светлина и цивилизация. Когато този преход настъпи, много физически и духовни елементи на тъмнината, които нямат място в културата на светлината, трябва да бъдат заличени. Страшният съд не е нищо повече от този преход.

Човешките същества притежават духовни и физически аспекти. Духовното тяло или душата принадлежи на духовния свят. Следователно както духовният свят става по-ясен през епохата на светлината, така и духовният аспект на човека става по ясен. Това означава, че сенките, които се хвърлят върху тях трябва да бъдат премахнати. Премахването на сенките се извършва чрез естествения процес на пречистване, който ще бъде ускорен от ярката светлина в духовния свят. Той може да предизвика страдание както в случая на физическата болест, която е форма на пречистване.

Понякога за отстраняването на сенките е достатъчна лека форма на заболяване. Но ако сенките са по-големи, болестта, необходима за тяхното премахване, може да е толкова жестока, че да се окаже фатална. Когато настъпи моментът на разплащане и духовната светлина стане много ярка, тези, които не са пречистили достатъчно телата си, ще поемат тежък удар, защото ще им се наложи да пречистят наведнъж с едно заболяване всички натрупани сенки. Ние се стараем да изясним това. Опитваме се да сътворим на земята рай без болести, нищета и конфликти.

Това е огромна отговорност. Времето за преход от нощ към ден приближава и колкото е възможно повече хора трябва да се освободят от товара на сенките си възможно най-бързо. Бъдещето на човечеството е в опасност.